А-40 (Летящият танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
А-40 (Летящият танк)
AntonovA40.jpg
Описание
Националност СССР
Тип планер, хибрид
Конструктор Олег Антонов
Производител ОКБ Антонов
Първи полет 1942 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 2
Дължина 12 m
Размах на крилете 18 m
Площ на крилете 86 m2
Височина няма данни
Тегло (пълен) 7 800 kg
А-40 (Летящият танк) в Общомедия
Схема на A-40

А-40 („Летящият танк“, „Танкови криле“) е летателен апарат, хибрид между планер и танк, създаден от Олег Антонов на базата на лекия танк Т-60.

В друг източник е наречен „Танкови криле – 60“ (КТ-60)[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално „Летящия танк“ е предложен за подкрепа на партизаните. Според идеята на създателите, крилата са се монтирали на Т-60, след което танкът е бил придвижван на буксир по въздух до района за кацане, отцепвал се е и след кацане бойната машина се е освобождавала от крилата и е била готова за използване от десантчиците. Върху планера е работено през периода декември 1941 – февруари 1943 г., когато танкът е свален от производство. От хибрида е била произведена една единствена бройка през април 1942 г. в град Тюмен[1] , в Завод № 241. Полетните изпитания са проведени от 7 август до 2 септември 1942 година край Москва от известния съветски пилот-планерист Сергей Анохин.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Екипаж: 2
  • Дължина на планера: 12 m
  • Размах на крилата: 18 m
  • Височина: няма данни
  • Площ на крилете: 86 m2
  • Специфично натоварване на крилото: 90 kg/m2
  • Тегло на олекотения танк Т-60 с полезен товар: 5 800 kg
  • Пълно полетно тегло: 7 800 kg
  • Тегло на планера: 2 000 kg
  • Двигатели: ГАЗ-202 (70 к. с.) за придвижване по земята; във въздуха е теглен от самолет TB-3

Летателни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Първият полет на „КТ“ се провжда на 2 септември 1942 г. Командир на самолета-буксировач TB-3 с четири форсирани (970 к. с.) двигатели АМ-34РН, е бил Павел Арсениевич Еремеев, в миналото – конструктор на пилотируеми планери. Планерът е бил управляван от летецът-изпитател от опитно-изпитателния полигон на въздушно-десантните войски на Червената армия, Сергей Николаевич Анохин. Поради голямото тегло и ниската обтекаемост на „КТ“, буксировката е проведена на близка до максималната мощност на двигателите на TB-3 със скорост от 130 км/ч. Въпреки това, скороподемността се е оказала недостатъчна – самолетът едва е достигнал височина от 40 метра.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б И. И. Ермаков, „Тюмень тыловая.“ Екатеринбург, 1995 год, С. 115.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Авиация“         Портал „Авиация