Бари Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бари Уайт
Barry White
американски певец
Barry White, Bestanddeelnr 927-0098 (cropped).jpg
Роден
Галвестън, САЩ
Починал
4 юли 2003 г. (58 г.)
Медицински център "Сидарс-Синай", Лос Анджелис, САЩ

Етносафроамериканци
Музикална кариера
Стилсоул
Инструментипиано, вокал
Гласбас-баритон
Активностот 1960 г.

Уебсайтwww.barrywhite.us
Бари Уайт в Общомедия

Бари Уайт (на английски: Barry White)[1] е певец, автор на песни и продуцент, роден в Тексас. Притежава отличителен, дълбок басов глас и успява да изгради добро име в областта на романтичната музика, създавайки много хитови соул и диско песни главно през 70-те с „Лав Ънлимитид Оркистра“. Носител е на две награди „Грами“, а някои от албумите и синглите му стават златни и платинени по целия свят.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е с името Бари Юджийн Картър (на английски: Barry Eugene Carter) на 12 септември 1944 г. в Галвстън, Тексас[2], той се премества в Лос Анджелис. 10-годишен става член на улична банда. На 16 години влиза в затвора за 4 месеца за кражба на гуми на „Кадилак“.[3]

Сред хитовете му са: „I ‘m gonna love you just a little more baby“, „Never, never, Gonna Give You up“, „Can’t get enough of your love babe“, „You are the first, the last, my everything“, „What am i gonna do with you“, „Let the music play“, „Your sweetness is my weakness“, „Change“, „Sho’ you right“, „Practice what you preach“, „Been around the world“ c Лиза Стенсфилд, „In your wildest dreams“ с Тина Търнър и др.

Бари Уайт страда от високо кръвно налягане, през есента на 2002 г. претърпява бъбречна операция, вследствие на бъбречна недостатъчност, а през май 2003 г. получава инсулт, след което се оттегля от публичния живот. Умира в болницата Седар Синай на 58 години.[4][5] Тялото му е кремирано, а прахта е разпръсната от семейството му по бреговете на Калифорния.

Песните на Бари Уайт често са използвани в сериала „Али Макбийл“.

Бари Уайт е прототип на героя Шеф от анимационната поредица „Саут Парк“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми
  • I've Got So Much to Give (1973)
  • Stone Gon' (1973)
  • Can't Get Enough (1974)
  • Just Another Way to Say I Love You (1975)
  • Let the Music Play (1976)
  • Is This Whatcha Wont? (1976)
  • Barry White Sings for Someone You Love (1977)
  • The Man (1978)
  • I Love to Sing the Songs I Sing (1979)
  • The Message Is Love (1979)
  • Sheet Music (1980)
  • Beware! (1981)
  • Change (1982)
  • Dedicated (1983)
  • The Right Night & Barry White (1987)
  • The Man Is Back! (1989)
  • Put Me in Your Mix (1991)
  • The Icon Is Love (1994)
  • Staying Power (1999)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Richard Harrington. Barry White, Velvet Voice Of Love. // Washington Post. July 5, 2003. Посетен на May 12, 2021.
  2. The Virgin Encyclopedia of Popular Music. Concise. Virgin Books, 1997. ISBN 1-85227-745-9. с. 1246/7.
  3. Obituary: Barry White. // BBC News. July 4, 2003.
  4. „Obituary: Barry White“, The Independent, 31 October 2013.
  5. „Singer Barry White dies“, BBC, July 5, 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]