Бари Уайт
| Бари Уайт Barry White | |
|---|---|
| американски певец | |
.jpg) | |
| Роден |
12 септември 1944 г.
Галвестън, САЩ |
| Починал |
Медицински център "Сидарс-Синай", Лос Анджелис, САЩ |
| Етнос | афроамериканци |
| Музикална кариера | |
| Стил | соул |
| Инструменти | пиано, вокал |
| Глас | бас-баритон |
| Активност | от 1960 г. |
| Уебсайт | www.barrywhite.us |
| Бари Уайт в Общомедия | |
Бари Уайт (на английски: Barry White)[1] е певец, автор на песни и продуцент, роден в Тексас. Притежава отличителен, дълбок басов глас и успява да изгради добро име в областта на романтичната музика, създавайки много хитови соул и диско песни главно през 70-те с „Лав Ънлимитид Оркистра“. Носител е на две награди „Грами“, а някои от албумите и синглите му стават златни и платинени по целия свят.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е с името Бари Юджийн Картър (на английски: Barry Eugene Carter) на 12 септември 1944 г. в Галвстън, Тексас[2], той се премества в Лос Анджелис. 10-годишен става член на улична банда. На 16 години влиза в затвора за 4 месеца за кражба на гуми на „Кадилак“.[3]
Сред хитовете му са: „I ‘m gonna love you just a little more baby“, „Never, never, Gonna Give You up“, „Can’t get enough of your love babe“, „You are the first, the last, my everything“, „What am i gonna do with you“, „Let the music play“, „Your sweetness is my weakness“, „Change“, „Sho’ you right“, „Practice what you preach“, „Been around the world“ c Лиза Стенсфилд, „In your wildest dreams“ с Тина Търнър и др.
Бари Уайт страда от високо кръвно налягане, през есента на 2002 г. претърпява бъбречна операция, вследствие на бъбречна недостатъчност, а през май 2003 г. получава инсулт, след което се оттегля от публичния живот. Умира в болницата Седар Синай на 58 години.[4][5] Тялото му е кремирано, а прахта е разпръсната от семейството му по бреговете на Калифорния.
Песните на Бари Уайт често са използвани в сериала „Али Макбийл“.
Бари Уайт е прототип на героя Шеф от анимационната поредица „Саут Парк“.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- Студийни албуми
- I've Got So Much to Give (1973)
- Stone Gon' (1973)
- Can't Get Enough (1974)
- Just Another Way to Say I Love You (1975)
- Let the Music Play (1976)
- Is This Whatcha Wont? (1976)
- Barry White Sings for Someone You Love (1977)
- The Man (1978)
- I Love to Sing the Songs I Sing (1979)
- The Message Is Love (1979)
- Sheet Music (1980)
- Beware! (1981)
- Change (1982)
- Dedicated (1983)
- The Right Night & Barry White (1987)
- The Man Is Back! (1989)
- Put Me in Your Mix (1991)
- The Icon Is Love (1994)
- Staying Power (1999)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Richard Harrington. Barry White, Velvet Voice Of Love. // Washington Post. July 5, 2003. Архивиран от оригинала на October 30, 2020. Посетен на May 12, 2021.
- ↑ The Virgin Encyclopedia of Popular Music. Concise. Virgin Books, 1997. ISBN 1-85227-745-9. с. 1246/7.
- ↑ Obituary: Barry White. // BBC News. July 4, 2003.
- ↑ „Obituary: Barry White“, The Independent, 31 October 2013.
- ↑ „Singer Barry White dies“, BBC, July 5, 2003.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Информация, дискография, албуми Архив на оригинала от 2013-04-19 в Wayback Machine.
- ((ru)) Снимка на Бари Уайт и песни, PesnirRetro.com
