Бенд (група)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Бенд“
The Band
През 1969 година
През 1969 година
Информация
ОтТоронто, Канада
Създаване ТоронтоКанада
СтилРутс рок, фолк рок, кънтри рок
Активност1967 – 1999
Свързани изпълнителиБоб Дилън
Уебсайтtheband.hiof.no
Бивши членовеРик Данко
Левон Хелм
Гарт Хъдсън
Ричард Манюъл
Роби Робъртсън
Джим Уейдър
Стан Селест
Ранди Чарланте
Ричард Бел
Боб Дилън
„Бенд“ в Общомедия

„Бенд“ (на английски: The Band) е канадска рок група. От края на 1960-те години издава собствени студийни албуми, които оказват влияние върху развитието на рутс рока. След прекъсване през 1977 година групата е възстановена и работи отново заедно през 1983 – 1999 година.

Създадена е през 1967 година в Торонто, първоначално като поддържаща група на Боб Дилън,[1] през 1968 година тя издава първия си албум, „Music from Big Pink“, приет ентусиазирано от критиката. По думите на музикалния критик Брус Идър, те са „една от най-популярните и влиятелни рок групи в света, музиката им е приемана от критиците... толкова сериозно, колкото тази на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“.[2] „Бенд“ съчетават елементи на американа, фолк, рок, джаз, кънтри и ритъм енд блус, оказвайки влияние на широк кръг музиканти, като „Ийгълс“, Елтън Джон, „Грейтфул Дед“, „Флейминг Липс“, „Уилко“.

Групата включва четирима канадци и един американец – Рик Данко (бас китара, вокал, цигулка), Гарт Хъдсън (клавишни, акордеон, саксофон), Ричард Манюъл (клавишни, ударни, вокал), Роби Робъртсън (китара, вокал) и Левон Хелм (ударни, вокал, мандолина, китара). Първоначално те се събират между 1958 и 1963 година под името „Хоукс“ като поддържаща група на рокабили певеца Рони Хокинс. В средата на 60-те получават признание като поддържаща група на Боб Дилън, като турнето му от 1966 година става първото с група с електрически инструменти. След като се разделят с Дилън и променят името си на „Бенд“, те издават няколко албума с успех сред критиката и публиката, като най-популярни стават песните „The Weight“ и „The Night They Drove Old Dixie Down“. Влиянието им върху няколко поколения музиканти е значително – Роджър Уотърс нарича дебютния им албум „Music from Big Pink“ вторият „най-влиятелен запис в историята на рокендрола“,[3] а музикалният журналист Ал Ароновиц определя техния „кънтри соул“ стил като „саунд, нечуван дотогава“.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници