Бернард Барелсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бернард Берелсон)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бернард Берелсон
учен, бихейвиорист, социолог
Роден
Починал
Слипи Холоу, Ню Йорк, САЩ
Националност Флаг на САЩ САЩ

Бернард Рубин Барелсон (на английски: Bernard Reuben Berelson) е американски учен в областта на бихейвиоризма, социолог, демограф и политолог, известен с работата си свързана с масмедиите и комуникациите. Той е и един от основателите на Центъра за академични изследвания в поведенческите науки в Станфорд, Калифорния.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Барелсон е роден на 2 юни 1912 г. в Спокан, Вашингтон. Завършва колежа Уитман през 1934 г., Вашингтонски университет (бакалавър 1936 г. и магистър 1937 г.) и Чикагския университет (докторантура през 1941 г.) И двете му научни академични степени са по библиотечни науки и работи като професор по библиотечна наука и декан на университетската библиотека в Чикагския университет, докато не се присъединява към екипа на фондация Форд през 1951 г.

По време на Втората световна война, Барелсон анализира германското поведение и обществено мнение, работейки за Службата за външно разузнаване (FBIS), която по това време е филиал на Службата за военна информация (OWI). През 1944 г. той става директор проекти към Бюрото за приложни социални изследвания в Колумбийския университет, тогава управляван от основателя му, Пол Ф. Лазарфелд. Докато е в Бюрото, Барелсон участва в изследването на окръг Ери за президентските избори през 1940 г. и пише The People's Choice (съавтор с Пол Ф. Лазарфелд и Хазал Гаудет, 1944 г.). Други проекти на Барелсон от този период са Reader in public opinion and communication [1] (редактирано с Морис Яновиц, 1950 г.) и текст за анализ на съдържанието (1952 г.). Книгите му се използват с академична цел.

През 1951 г. Барелсон се присъединява към екипа на фондацията Форд в Пасадена, Калифорния, като директор на програмата за поведенчески науки. Докато служи във фондацията, Барелсон участва във анализа на резултатите от президентските избори през 1948 г. По-рано той работи като окръжен директор на изследователска група, проучваща населението на Елмира, Ню Йорк във връзка с изборите и става водещ автор на книгата Voting: A Study Of Opinion Formation in a Presidential Campaign[2] (1954). Освен участието си в анализа на резултатите и писането на книгата, Барелсон създава опис на констатациите от гласуването, които са важно допълнение към книгата и пише важна глава относно значението на процеса на гласуване за демокрацията. В нея той разглежда проблема за неквалифицираните гласоподаватели, определя разбиранията им за политическа реалност като грешни и ги смята за лесно уязвими от социални влияния. В съвкупността от тези повърхностно дадени гласове, той открива едно от значенията на демократичното общество. Избирателната система, отбелязва той, трябва да постига баланс между пълната политическа война между сегментите на обществото и пълното политическо безразличие към груповите интереси на това общество[2] – изискване, което означава, че демокрацията поставя различни изисквания за различните индивиди.

През 1961 г. Съветът за населението предлага на Барелсон да оглави нова научно-изследователска програма по комуникациите в седалището му в Ню Йорк. През 1963 г. е назначен за вицепрезидент на Съвета, през 1968 г. става президент до 1974 г., а от 1974 г. е избран за почетен президент и старши научен сътрудник. Работата му със Съвета за населението включва първото периодично публикуване на резултати от проучванията за семейно планиране. По време на председателството му Съветът разширява дейността си и увеличава годишните си разходи от $ 10,2 милиона до $ 15,6 милиона [3]. Получава признание за изследванията и приноса си, както и за дейността си като старши държавен служител в областта на чуждестранното население.

Барелсон пише или редактира 12 книги в областта на социалните и поведенческите науки, и публикува около 90 статии. Той е в челните редици на социалните учени, които се интересуват от етичните и ценностните последици от тяхната работа. Доказателство за това е последната му публикация, представляваща дълго есе по етичните въпроси, които са свързани с усилията на правителството да оказват въздействие върху раждаемостта [4].

Кариерата на Барелсон показва, че ориентацията към емпиричен бихейвиоризъм от страна на един учен, който в много отношения е интелектуалният баща на поведенческите науки в САЩ, не е никак несъвместима с ориентация към политики и програми (т.е. към подобряване на света) или към моралната позиция, че знанието трябва да се ползва внимателно.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • What Reading Does to People. A Summary of Evidence on the Social Effects of Reading and a Statement of Problems for Research. (1940), with Douglas Waples and Franklyn R. Bradshow
  • The People's Choice (1944) with Paul F. Lazarsfeld and Hazel Gaudet
  • Reader in Public Opinion and Communication (1950) with Morris Janowitz
  • Content Analysis in Communication Research (1952) – първият учебник по анализ на съдържанието
  • Voting: a study of opinion formation in a presidential campaign with Paul F. Lazarsfeld and William N. McPhee (1954)
  • The Behavioral Sciences Today (1963)
  • Human Behavior: An Inventory of Scientific Findings (1964) with Gary Steiner
  • Geneva, 1965. Family planning and population programs. A review of world developments
  • National Programmes in Family Planning. Achievements and Problems. (1969)
  • Graduate Education in the United States
  • The Great Debate on Cultural Democracy[5], в него Барелсон коментира конфронтацията между теоретиците на масовото общество и изследователите на медийната индустрия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reader in public opinion and communication, Free Press 1966
  2. а б Bernard R. Berelson, Paul F. Lazarsfeld, William N. McPhee. Voting. // University of Chicago Press. 8 януари 2018. Посетен на 24 януари 2019. (на английски)
  3. Jr., George Goodman. BERNARD BERELSON, POPULATION EXPERT. // nytimes.com. 27 септември 1979. Посетен на 24 януари 2019. (на английски)
  4. The Great Debate on Cultural democracy

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]