Беседа:Автомагистрали в България
Тази номерация на магистралите от къде я взехте?
Ето тук я има: Решение на МС номер 666 от 6 август 2012 година Verminclone (беседа)
Стартира строителството на участък от АМ Хемус[редактиране на кода]
Новината е на http://news.ibox.bg/news/id_705344646 , така че може да се добави информация за строителството на този участък.
Неосъвременена информация[редактиране на кода]
В статията се съдържа информация, която не съответства на управленските намерения към 2015 година. Още от юни 2014 година македонското правителство не планира нито една автомагистрала към границата с България. То възнамерява да строи "експресен" път от Куманово до ГКПП "Деве баир" по ново трасе с 2 активни и 2 аварийни ленти (източник). От българска страна от дълго време също не се говори за строеж на автомагистрала към македонската граница. Такава липсва и между основните приоритети за периода 2014-2020 години. В "Национална програма за развитие: България 2020", приета през 2012 година, се споменава само Скоростен път "Рила" (източник). И обратното, към 2015 година България вече предвижда изграждане на магистрала до границата с Румъния при Русе. Друг проект, за който отдавна няма официални планове, е магистрала с тунел в близост до Петроханския проход. Съответните раздели следва да бъдат цялостно преработени, като може би е за предпочитане остарялата информация напълно да се изостави. Поздрави, Digital worm (беседа) 02:55, 8 юни 2015 (UTC)
П. п. В българската статия има лека разлика в дължината на построените магистрали спрямо англоезичната статия, 673,5 срещу 667 км. Разминават се данните за "Хемус" и "Струма". Digital worm (беседа) 03:04, 8 юни 2015 (UTC)
П. п. п. Разделът за т. нар. Черноморска магистрала според мен би могъл напълно да отпадне от статията. Към 2015 година осъществяването му изглежда ако не невъзможно, то поне малко вероятно в обозримо бъдеще предвид усложнените, влошени и конфликтни отношения в региона между Молдова, Приднестровието, Украйна, Крим, Донбас, Русия, Грузия и Абхазия. Връщане би имало смисъл едва при активно възобновяване на проекта. Digital worm (беседа) 01:12, 9 юни 2015 (UTC)
- Проектът за т. нар. Черноморска магистрала е част от историята както и всеки друг проект, който в даден момент от времето е бил актуален, но по една или друга причина не е бил осъществен. Прочистването на статията от такава информация е меко казано странно. Уикипедия не е справочник за актуално състояние към даден момент а и статията не се казва „Състояние на Автомагистралите в България към 10 Юни 2015“. Всичко от историята на магистралите може да бъде споменато стига да има достатъчно ясна значимост и надеждни източници. Би било много ценно например да се постави информация за нереализирания алтернативен проект за магистрала Хемус с дълъг тунел под Стара планина в раздел История какъвто в момента липсва. --Сале (беседа) 14:47, 10 юни 2015 (UTC)
- Не мога да се съглася с направените твърдения. Статията по същество представлява именно кратък обзор на състоянието на магистралната мрежа в България. В нея са посочени основните параметри на развитие на всеки отделен проект: начало, междинни точки, край, планирана дължина, дължина и процент в експлоатация, планирани срокове за довършване, лотове в строеж, дължина, изпълнител, цена, начало на строителство и пусков срок. Освен това статията не може да съдържа "всичко от историята на магистралите", това е не само непостижимо предвид липсата на достатъчно достъпна информация за всички планове и проекти от 60-те години на 20 век насам, но и би обезсмислило съществуването на отделни статии за конкретните магистрали. Както вече написах в личната Ви беседа, Черноморският магистрален пръстен би могъл да се включи в раздел, посветен на незавършени, замразени и изоставени проекти с неизвестно бъдеще, но не би могъл да се представя като намиращ се в етап на планиране и изграждане, защото това би било подвеждаща информация. По неговото трасе на територията на бившия СССР има непризнати и частично признати самообявили се държави, държави в състояние на тежко взаимно противопоставяне и открити войни. Активността по осъществяването му през последните години се свежда до рутинни дипломатически дискусии на срещите на ОЧИС и други подобни форуми. Разбираемо е, че в подобна ситуация е трудно да се представят източници за окончателен отказ от проекта, но такива не могат да се дадат и за съществуване на конкретни планове за магистрално свързване на Молдова, Приднестровието, Украйна, Донбас, Русия, Абхазия и Грузия с идейни и технически проекти, срокове на строителство, финансиране и изпълнители. Digital worm (беседа) 16:38, 10 юни 2015 (UTC)
- За каква подвеждаща информация говорите? Въпросният раздел за Черноморския магистрален пръстен представя информация за съществуващ проект на съществуваща международна организация на която България е член. Това са факти при това лесно проверими защото за тях има множество източници. Дали този проект е активен в момента или е преустановен, дали някога ще бъде приведен в изпълнение или не няма никакво отношение към съществуването на тези факти. В кой раздел трябва да бъдат тези факти би могло да е повод за ползотворна дискусия, но заличаването им е неприемливо при наличие на надеждни източници. Автомагистралите в България имат 50 (словом петдесет) годишна история и тази история има своето място в Уикипедия. Ако сте на противното мнение то не сте наясно със същността на Уикипедия пък и на енциклопедиите като цяло. --Сале (беседа) 18:25, 10 юни 2015 (UTC)
- Говоря за гигантски проект на международна организация без особена политическа тежест и възможност да осигурява финансиране, който поради крайно усложнените регионални отношения на практика не се осъществява и към 2014-2015 г. остава само в границите на добрите намерения за неопределеното бъдеще. Между абстрактни намерения и практически действия за изграждане обаче има значителна разлика. Статията трябва да отчита и по-широкия контекст. През първата половина на 2015 г. сновна тема в руско-украинските отношения е войната в Донбас и (не)прилагането на споразумението за прекратяване на огъня от Минск, а не строителството на автомагистрална връзка, пресичаща фронтовата линия и сепаратистките територии. Използването на формалните правила за налагане на съдържание, което не съответства напълно на действителността, по същество е злоупотреба с редактирането на Уикипедия. Впрочем не разбирам защо този спор продължава. Текстът за Черноморския магистрален пръстен е върнат в статията и е поставен в раздел за неосъществени проекти. За мен към настоящия период това е удовлетворяващо решение. Digital worm (беседа) 00:04, 11 юни 2015 (UTC)
- Хайде стига с тия глупости за заблуждение и с тези безпочвени обвинения! Заблуждение ще е ако пише нещо за което няма цитирани източници или са цитирани некоректно. За проекта Черноморския магистрален пръстен има източници и могат да се намерят ще много. Цитирането на източници не е интерпретация. Интерпретация е вашето „Черноморският магистрален пръстен в най-оптимистичния случай е временно замразен проект, който може и изобщо да не се осъществи в обозримо бъдеще“. Забележете, че съм напълно съгласен с тази ваша интерпретация, но тя няма място в Уикипедия ако няма цитирани източници. Смятам да преместя тази странна дискусия в беседата на страницата където ѝ е мястото. --Сале (беседа) 07:36, 11 юни 2015 (UTC)
- Позволявате си да употребявате груб език спрямо позиците на другия ("тия глупости"). Колко уикипедианско! Съдържанието на статиите би трябвало да се създава на рационална основа. Не мога да окачествя очакването да се проектира и строи магистрала между държави, намиращи се в състояние на прокси-война, иначе освен като напълно нереалистично. Digital worm (беседа) 08:04, 11 юни 2015 (UTC)
- П. п. Току-що забелязах, че сте преместили всички мои коментари от Вашата беседа тук. Това разрушава последователността и логиката на два свързани, но все пак паралелно протекли разговора. Направили сте го и без моето съгласие. Прекратявам всякаква дискусия с Вас. Digital worm (беседа) 08:11, 11 юни 2015 (UTC)
- Това за заблуждението са глупости. Цитирането на източници е рационална основа. Вашата оценка за реалистичността на даден проект както и моята оценка както и на оценката на който и да е друг редактор на Уикипедия няма никакво значение когато тази оценка не може да бъде подкрепена с надеждни източници. На всичкото отгоре в изтрития текст, който аз върнах няма нищо такова като „очакване да се проектира и строи“ има сухи исторически факти а именно, че съществува такава международна организация (ОЧИС), на която България е член и че тази организация е създала такъв проект, който включва изграждане на магистрали на територията на България и за които факти има посочени източници. Имате ли някакъв довод да отречете тези факти? --Сале (беседа) 09:03, 11 юни 2015 (UTC)
- Воденето на кръгова дискусия се отхвърля от нормите на Уикипедия. Задавате въпроси, на които вече неведнъж е отговаряно. Има източници, които доказват съществуването на ОЧИС и инициативата за изграждане на Черноморски магистрален пръстен, но има ли източници, които доказват, че тази инициатива е във фаза на проектиране и изграждане на територията на бившия СССР? Проблемът не е в наличието на ОЧИС и въпросната инициатива, а в липсата на конкретни действия за осъществяването й на практика през последните няколко години, както и в регионалната ситуация, в която междудържавното магистрално свързване по северните и източните брегове на Черно море изглежда невероятно в близка перспектива. Моля, прекратете тази безполезна кръгова дискусия. Тя руши Уикипедия. Digital worm (беседа) 10:20, 11 юни 2015 (UTC)
- За каква гледна точка говорите? Аз не илюстрирам и не защитавам никаква гледна точка. Престанете да извъртате нещата. В изтритият от вас текст няма твърдение „че тази инициатива е във фаза на проектиране и изграждане на територията на бившия СССР“ съответно няма нужда от източници за такова твърдение! --Сале (беседа) 10:36, 11 юни 2015 (UTC)
- С вашето „Има източници, които доказват съществуването на ОЧИС и инициативата за изграждане на Черноморски магистрален пръстен“ се съгласихте с единствените аргументи, които аз съм изказвал в подкрепа на връщането на изтрития от вас текст така, че смятам дискусията за приключена. --Сале (беседа) 10:57, 11 юни 2015 (UTC)
- Още в началото на разговора ни предложихте Черноморският магистрален пръстен да се върне в статията, но да се постави в раздел за неосъществени проекти. Това предложение се прие, а последвалата размяна на реплики и провокации беше напълно излишна. Както вече казах, решението ме удовлетворява. Към 2014-2015 г. дейностите по инициативата се свеждат до дипломатически разговори, но в настоящия период тя е практически неосъществима заради регионалните войни и замразените конфликти по трасето й, което и трябваше да бъде отразено по някакъв начин в статията. Щеше да бъде прекрасно, ако влагахте тази енергия в създаване на полезно енциклопедично съдържание. Digital worm (беседа) 11:19, 11 юни 2015 (UTC)
- Воденето на кръгова дискусия се отхвърля от нормите на Уикипедия. Задавате въпроси, на които вече неведнъж е отговаряно. Има източници, които доказват съществуването на ОЧИС и инициативата за изграждане на Черноморски магистрален пръстен, но има ли източници, които доказват, че тази инициатива е във фаза на проектиране и изграждане на територията на бившия СССР? Проблемът не е в наличието на ОЧИС и въпросната инициатива, а в липсата на конкретни действия за осъществяването й на практика през последните няколко години, както и в регионалната ситуация, в която междудържавното магистрално свързване по северните и източните брегове на Черно море изглежда невероятно в близка перспектива. Моля, прекратете тази безполезна кръгова дискусия. Тя руши Уикипедия. Digital worm (беседа) 10:20, 11 юни 2015 (UTC)
- Това за заблуждението са глупости. Цитирането на източници е рационална основа. Вашата оценка за реалистичността на даден проект както и моята оценка както и на оценката на който и да е друг редактор на Уикипедия няма никакво значение когато тази оценка не може да бъде подкрепена с надеждни източници. На всичкото отгоре в изтрития текст, който аз върнах няма нищо такова като „очакване да се проектира и строи“ има сухи исторически факти а именно, че съществува такава международна организация (ОЧИС), на която България е член и че тази организация е създала такъв проект, който включва изграждане на магистрали на територията на България и за които факти има посочени източници. Имате ли някакъв довод да отречете тези факти? --Сале (беседа) 09:03, 11 юни 2015 (UTC)
- Хайде стига с тия глупости за заблуждение и с тези безпочвени обвинения! Заблуждение ще е ако пише нещо за което няма цитирани източници или са цитирани некоректно. За проекта Черноморския магистрален пръстен има източници и могат да се намерят ще много. Цитирането на източници не е интерпретация. Интерпретация е вашето „Черноморският магистрален пръстен в най-оптимистичния случай е временно замразен проект, който може и изобщо да не се осъществи в обозримо бъдеще“. Забележете, че съм напълно съгласен с тази ваша интерпретация, но тя няма място в Уикипедия ако няма цитирани източници. Смятам да преместя тази странна дискусия в беседата на страницата където ѝ е мястото. --Сале (беседа) 07:36, 11 юни 2015 (UTC)
- Говоря за гигантски проект на международна организация без особена политическа тежест и възможност да осигурява финансиране, който поради крайно усложнените регионални отношения на практика не се осъществява и към 2014-2015 г. остава само в границите на добрите намерения за неопределеното бъдеще. Между абстрактни намерения и практически действия за изграждане обаче има значителна разлика. Статията трябва да отчита и по-широкия контекст. През първата половина на 2015 г. сновна тема в руско-украинските отношения е войната в Донбас и (не)прилагането на споразумението за прекратяване на огъня от Минск, а не строителството на автомагистрална връзка, пресичаща фронтовата линия и сепаратистките територии. Използването на формалните правила за налагане на съдържание, което не съответства напълно на действителността, по същество е злоупотреба с редактирането на Уикипедия. Впрочем не разбирам защо този спор продължава. Текстът за Черноморския магистрален пръстен е върнат в статията и е поставен в раздел за неосъществени проекти. За мен към настоящия период това е удовлетворяващо решение. Digital worm (беседа) 00:04, 11 юни 2015 (UTC)
- За каква подвеждаща информация говорите? Въпросният раздел за Черноморския магистрален пръстен представя информация за съществуващ проект на съществуваща международна организация на която България е член. Това са факти при това лесно проверими защото за тях има множество източници. Дали този проект е активен в момента или е преустановен, дали някога ще бъде приведен в изпълнение или не няма никакво отношение към съществуването на тези факти. В кой раздел трябва да бъдат тези факти би могло да е повод за ползотворна дискусия, но заличаването им е неприемливо при наличие на надеждни източници. Автомагистралите в България имат 50 (словом петдесет) годишна история и тази история има своето място в Уикипедия. Ако сте на противното мнение то не сте наясно със същността на Уикипедия пък и на енциклопедиите като цяло. --Сале (беседа) 18:25, 10 юни 2015 (UTC)
- Не мога да се съглася с направените твърдения. Статията по същество представлява именно кратък обзор на състоянието на магистралната мрежа в България. В нея са посочени основните параметри на развитие на всеки отделен проект: начало, междинни точки, край, планирана дължина, дължина и процент в експлоатация, планирани срокове за довършване, лотове в строеж, дължина, изпълнител, цена, начало на строителство и пусков срок. Освен това статията не може да съдържа "всичко от историята на магистралите", това е не само непостижимо предвид липсата на достатъчно достъпна информация за всички планове и проекти от 60-те години на 20 век насам, но и би обезсмислило съществуването на отделни статии за конкретните магистрали. Както вече написах в личната Ви беседа, Черноморският магистрален пръстен би могъл да се включи в раздел, посветен на незавършени, замразени и изоставени проекти с неизвестно бъдеще, но не би могъл да се представя като намиращ се в етап на планиране и изграждане, защото това би било подвеждаща информация. По неговото трасе на територията на бившия СССР има непризнати и частично признати самообявили се държави, държави в състояние на тежко взаимно противопоставяне и открити войни. Активността по осъществяването му през последните години се свежда до рутинни дипломатически дискусии на срещите на ОЧИС и други подобни форуми. Разбираемо е, че в подобна ситуация е трудно да се представят източници за окончателен отказ от проекта, но такива не могат да се дадат и за съществуване на конкретни планове за магистрално свързване на Молдова, Приднестровието, Украйна, Донбас, Русия, Абхазия и Грузия с идейни и технически проекти, срокове на строителство, финансиране и изпълнители. Digital worm (беседа) 16:38, 10 юни 2015 (UTC)
Раздел Пътища тип автомагистрални по същество се отнася за категорията на скоростните пътища. В него има мъртви връзки и сведения за изоставени и неприоритетни проекти, но няма информация за общата схема на мрежата от скоростни пътища според правителствените планове от последните години, както и за приетите в България параметри на скоростния път. Според мен разделът се нуждае от цялостно преработване. Поздрави, Digital worm (беседа) 23:33, 12 юни 2015 (UTC)
Раздел История[редактиране на кода]
Разделът безспорно е един от най-интересните, но се нуждае от разширяване и посочване на източници. Ако може някой да ги издири (особено такива, касаещи събития от миналия век), ще бъде прекрасно. Според в-к „Народен спорт“ началото на строителство на автомагистрали започва на 4 октомври 1974 г. при с. Яна с отсечка от автомагистрала „Хемус“:
https://scontent-ams2-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xpa1/v/t1.0-9/p180x540/11053339_1091047897577876_1535429318111728751_n.jpg?oh=97cb46eb5b343d09077bfa9c07252045&oe=55FF154E Gogo303 (беседа) 06:50, 12 юни 2015 (UTC)
- Голям проблем е това, че много трудно могат да се намерят надеждни източници за ранните години от историята. Има множество статии, които изглежда се цитират една друга. Проектите и възможните трасета са преправяни многократно през годините а за това почти не се споменава в историята на нито една от магистралите. --Сале (беседа) 09:06, 12 юни 2015 (UTC)
- Да, знам, че няма да е лесно, нито че ще се получи изведнъж. Gogo303 (беседа) 09:48, 12 юни 2015 (UTC)
- Кратки сведения има на стр. 11-12 в Стратегията от 2010 г. Поздрави! Digital worm (беседа) 12:45, 14 юни 2015 (UTC)
- Да, знам, че няма да е лесно, нито че ще се получи изведнъж. Gogo303 (беседа) 09:48, 12 юни 2015 (UTC)
Ексцентрични проекти, скандали и неуредици[редактиране на кода]
Предвид продължилото до 2010 г. отсъствие на дългосрочна концепция за изграждането на магистрални пътища в България не липсват куриозни хрумвания по темата дори на правителствено ниво, които водят до разходването на бюджетни средства за предпроектни проучвания на икономически необосновани предложения. Струва ми се, че "куриозни" не е дума, която може да бъде използвана в случая на енциклопедична статия, още повече, че няма източник, който да твърди това. Другият проблем, който аз лично имам, е свързан с твърдението, че магистралата през Родопите е икономически необоснована. Поне в източника, който се посочва такова твърдение липсва. --ikonact (беседа) 09:14, 16 юни 2015 (UTC)
- Този пасаж присъства в статията още от 7 юли 2009 година. Автомагистрала през цялата дължина на Родопите е икономически необоснована по презумпция заради огромните разходи за строителство в тежкия планински терен и неголямото движение по пътищата в региона. Уикипедия следва да се редактира не само чрез пряко позоваване на благонадеждни източници, но и на основа на фундаменталните правила в отделните области. Не бих премахнал теза, за която няма пряк източник, но е в пълно съответствие със закономерностите на инфраструктурното развитие. Показателно е, че такава автомагистрала липсва в създадената от Тройната коалиция през юни 2006 година "Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година", ето връзка към нейното Приложение №13. Не се появява и в "Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение" от декември 2010 година, разработени от Росен Плевнелиев в правителството на ГЕРБ (стр. 43). Според този документ автомагистрали и скоростни пътища трябва да се строят при наличие на няколко основни условия: главни трасета с натоварен национален и международен трафик, чието придвижване е затруднено от недостатъчния капацитет на пътищата (стр. 8). Това е косвен довод в подкрепа на липсата на икономическа обоснованост в изграждането на трансродопска магистрала. За мен тези основания са достатъчни за запазване на пасажа в текста. Между другото, може би трябва да се има предвид и още нещо. Идеята за такава автомагистрала е свързана с покойния политик от БСП Димчо Михалевски, заместник-министър в Министерството на регионалното развитие при Тройната коалиция. Самият той по произход е от Родопите, от Кърджали. Поздрави, Digital worm (беседа) 13:01, 16 юни 2015 (UTC)
- Проблемът е, че начинът по който са представени нещата според мен представлява оригинално изследване. Цитирам правилата за оригинални изследвания:Оригинално изследване е термин, който включва непубликувани факти, аргументи, концепции, становища, теории или какъвто и да е тип непубликуван анализ или синтез от публикувани материали, които да отразяват позиция. Освен това Всеки материал, който бива оспорен или е много вероятно да стане обект на оспорване, трябва да бъде придружен от достоверен източник. Единственият начин да покажете, че даден ваш принос към статия не е оригинално изследване, е като предоставите достоверни публикувани източници, които съдържат същите твърдения и аргументация, като вас. Ако приложа тези принципи към статия според мен има позиция, че автомагистрала през цялата дължина на Родопите е икономически необоснована, която се обосновава синтез от публикувани материали. Ако оспоря тази позиция и смятам, че такава магистрала може и да не икономически необоснована би трябвало да поискам източник, който да съдържа същите твърдения и аргументация, които са представени в статията. Доколкото разбирам обаче, няма такъв източник.--ikonact (беседа) 20:44, 16 юни 2015 (UTC)
- Изглежда подминавате източниците, които предлагам. Икономическата необоснованост на автомагистралата през Родопите не е оригинално изследване, основано на непубликуван синтез на публикувани материали. В документа "Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година..." от 2010 г. са посочени принципите и условията, според които трябва да се изберат трасетата, нуждаещи се от разширяване до автомагистрали или скоростни пътища, а след това подробно са описани и конкретните трасета, които отговарят на тези принципи и условия. Автомагистралата през Родопите не е включена между тях, тоест според МРРБ изграждането на автомагистрала или поне скоростен път по това трасе не е необходимо и обосновано. На стр. 43 се говори само за реконструкция и оптимизация на съществуващия път по така наречената "Южна хоризонтала" от Петрич през Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали и Ивайловград до Бургас. За мен посочените вече източници, стратегиите от 2006 и 2010 години, позволяват абзацът да се преформулира така:
- Поради непридържане към дългосрочни концепции за изграждане на автомагистрални пътища в България до 2010 г. не липсват организирани на правителствено ниво предпроектни проучвания на трасета, които отсъстват в официално приетите планове и чиято икономическа обоснованост остава неясна.
- Не виждам убедителни аргументи трансродопската автомагистрала, стояща извън общите стратегически документи, да се смята за осъществима. Дори довършването на Лот 3 на автомагистрала "Струма" през тежкия терен на Кресненското дефиле предизвиква продължителни спорове и препроектиране, а той за разлика от родопския път има значителен трафик, който оправдава автомагистралното строителство. Digital worm (беседа) 00:31, 17 юни 2015 (UTC)
- Не искам това да изглежда като заяждане, но това, че автомагистралата през Родопите не е включена между трасетата в цитирания документ, за мен лично не е ясно доказателство за нейната икономическа необоснованост. За това дадох пример с оригинално изследване, защото там ясно е обозначено, че да покажете, че даден ваш принос към статия не е оригинално изследване, е като предоставите достоверни публикувани източници, които съдържат същите твърдения и аргументация, като вас. Предложената преформулировка ми се струва по-приемлива. Освен това, от това, което намерих по въпроса, имам чувството, че тази автомагистрала през Родопите е спомената само веднъж в някакво предаване по БНР и веднага опровергана от експерти след това, които поясняват, че всъщност става дума за второкласен път. Така, че честно казано имам съмнения, че въобще този проект може да се приеме, че е на правителствено ниво. --ikonact (беседа) 08:12, 17 юни 2015 (UTC)
- В документа от 2010 година експлицитно се посочва какви са критериите за строителство на автомагистрални и скоростни пътища и кои трасета отговарят на тях. Трансродопската автомагистрала не е сред тези трасета. За мен това е достатъчно благонадежден извор за параметрите на "Южната хоризонтала" и евентуалното й модернизиране. Разделът "Ексцентрични проекти, скандали и неуредици" е посветен на проблемни политики и лоши практики в автомагистралното развитие, а такива в историята за съжаление е имало немалко. Замисълът за автомагистрала през Родопите е пример за проблемна политика. Най-ранното споменаване на идеята, което откривам, е още от април и май 2006 година в "Монитор" и "Дарик". През юни 2008 година в немалко публикации като тези в "Дневник" и news.ibox.bg се предават думи на Димчо Михалевски за готови проекти, преговори за финансиране и начало на строителство, а при това се използва именно терминът "магистрала", което предизвиква опровержения от специалисти в областта. През 2013 година неосъществената идея се превръща в повод за политическа атака срещу Михалевски. Става дума за публично лансирано начинание на заместник-министър и политик от водеща партия в несъответствие с приетата държавна стратегия в сектора, което касае изграждане на изключително скъпа отсечка с дължина от над 200 км в тежък планински терен при неизяснена икономическа обоснованост и в управленска ситуация, в която довършването на "Люлин" и "Тракия" напредва с много бавни темпове и предизвиква шумни скандали... Според мен случаят има място в статията, защото е показателен за непридържането към плановете за инфраструктурно развитие и липсата на политическа прагматичност. Поздрави, Digital worm (беседа) 18:43, 17 юни 2015 (UTC)
- Не искам това да изглежда като заяждане, но това, че автомагистралата през Родопите не е включена между трасетата в цитирания документ, за мен лично не е ясно доказателство за нейната икономическа необоснованост. За това дадох пример с оригинално изследване, защото там ясно е обозначено, че да покажете, че даден ваш принос към статия не е оригинално изследване, е като предоставите достоверни публикувани източници, които съдържат същите твърдения и аргументация, като вас. Предложената преформулировка ми се струва по-приемлива. Освен това, от това, което намерих по въпроса, имам чувството, че тази автомагистрала през Родопите е спомената само веднъж в някакво предаване по БНР и веднага опровергана от експерти след това, които поясняват, че всъщност става дума за второкласен път. Така, че честно казано имам съмнения, че въобще този проект може да се приеме, че е на правителствено ниво. --ikonact (беседа) 08:12, 17 юни 2015 (UTC)
- Изглежда подминавате източниците, които предлагам. Икономическата необоснованост на автомагистралата през Родопите не е оригинално изследване, основано на непубликуван синтез на публикувани материали. В документа "Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година..." от 2010 г. са посочени принципите и условията, според които трябва да се изберат трасетата, нуждаещи се от разширяване до автомагистрали или скоростни пътища, а след това подробно са описани и конкретните трасета, които отговарят на тези принципи и условия. Автомагистралата през Родопите не е включена между тях, тоест според МРРБ изграждането на автомагистрала или поне скоростен път по това трасе не е необходимо и обосновано. На стр. 43 се говори само за реконструкция и оптимизация на съществуващия път по така наречената "Южна хоризонтала" от Петрич през Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали и Ивайловград до Бургас. За мен посочените вече източници, стратегиите от 2006 и 2010 години, позволяват абзацът да се преформулира така:
- Проблемът е, че начинът по който са представени нещата според мен представлява оригинално изследване. Цитирам правилата за оригинални изследвания:Оригинално изследване е термин, който включва непубликувани факти, аргументи, концепции, становища, теории или какъвто и да е тип непубликуван анализ или синтез от публикувани материали, които да отразяват позиция. Освен това Всеки материал, който бива оспорен или е много вероятно да стане обект на оспорване, трябва да бъде придружен от достоверен източник. Единственият начин да покажете, че даден ваш принос към статия не е оригинално изследване, е като предоставите достоверни публикувани източници, които съдържат същите твърдения и аргументация, като вас. Ако приложа тези принципи към статия според мен има позиция, че автомагистрала през цялата дължина на Родопите е икономически необоснована, която се обосновава синтез от публикувани материали. Ако оспоря тази позиция и смятам, че такава магистрала може и да не икономически необоснована би трябвало да поискам източник, който да съдържа същите твърдения и аргументация, които са представени в статията. Доколкото разбирам обаче, няма такъв източник.--ikonact (беседа) 20:44, 16 юни 2015 (UTC)
Мисля, че се отклонихме от първоначалната ми идея, а именно проблемът със следните твърдения:
- в България не липсват куриозни хрумвания - защо куриозни? кой го твърди?
- водят до разходването на бюджетни средства за предпроектни проучвания на икономически необосновани предложения.[28] - кой твърди, че се изразходват средства за проучвания на икономически необосновани предложения? Източникът който давате съобщава само, че ще се строи родопска магистрала, за която вече проектите са готови и се очаква първа копка. Как да се досети читателят, че точно тази родопска магистрала е икономически необоснована. По начина, по който го описахте горе трябва доста повече информация от други източници. Става малко "досети се сам". В идеалния случай трябва да посочите източник, който да твърди точно, че строителство на родопска магистрала е икономическа необосновано.
Аз спирам до тук :-) Исках само да посоча, че има проблем с източниците и за това го пиша в беседата. Но някой ден може някой да мине направо с шаблоните и да поиска източника. --ikonact (беседа) 11:58, 18 юни 2015 (UTC)
Проверка на данните за графиката с построени магистрали по години[редактиране на кода]
Преди време добавих следната графика в статията. Основава се на данни събирани от медиите, уикипедия и форума на skyscrapercity. Качвам ги тук под формата на таблица, за да може да бъдат проверени и от други потребители, а и за да може и други да ги ползват, ако имат желание. Ако некой забележи некакви неточности, нека да пише тук. Tropcho (беседа) 11:19, 25 август 2015 (UTC)
| година | Тракия | Хемус | Марица | Струма | Люлин | Черно Море | общо за годината | общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| до 1995 | 133 | 127.9 | 19.14 | 0 | 0 | 10 | 290.04 | 290.04 |
| 1995 | 32 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 32 | 322.04 |
| 1996 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 322.04 |
| 1997 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 322.04 |
| 1998 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 322.04 |
| 1999 | 0 | 5.47 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5.47 | 327.51 |
| 2000 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 327.51 |
| 2001 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | 331.51 |
| 2002 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 331.51 |
| 2003 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 331.51 |
| 2004 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 331.51 |
| 2005 | 0 | 12.8 | 0 | 0 | 0 | 0 | 12.8 | 344.31 |
| 2006 | 15 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 15 | 359.31 |
| 2007 | 35.2 | 0 | 16.66 | 19.0 | 0 | 0 | 70.86 | 430.17 |
| 2008 | 22 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 22 | 452.17 |
| 2009 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 452.17 |
| 2010 | 0 | 0 | 3.62 | 0 | 0 | 0 | 3.62 | 455.79 |
| 2011 | 0 | 0 | 0 | 0 | 19.0 | 0 | 19.0 | 474.79 |
| 2012 | 81.78 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 81.78 | 556.57 |
| 2013 | 34.28 | 16.46 | 0 | 13.98 | 0 | 0 | 64.72 | 621.29 |
| 2014 | 0.0 | 0.0 | 5.0 | 0.0 | 0.0 | 0.0 | 5.0 | 626.29 |
| 2015 | 0.0 | 4.989 | 42.91 | 14.7 | 0.0 | 0.0 | 62.599 | 688.889 |
| общо | 357.26 | 167.619 | 87.33 | 47.68 | 19.0 | 10.0 | 688.889 |
- Данни за завършените километри към 1989 и 2009 г. има в "Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година..." на стр. 11-12. Моите поздрави! Digital worm (беседа) 08:52, 26 август 2015 (UTC)
- Полезен източник. Много благодарности! Забелязвам, че и НСИ имат статистика, но там има някакво разминаване (сякаш лот 0 на Струма не го броят за магистрала все още). Tropcho (беседа) 13:13, 27 август 2015 (UTC)
Забележка относно магистрална връзка Румъния България[редактиране на кода]
- Преместено от Уикипедия:Разговори. --V111P 22:11, 3 ноември 2015 (UTC)
Здравейте! Писали сте, че към 2015г. Румъния не предвижда магистрална връзка към България. А искам да ви съобщя, че още на 05.09.2007 пътувах през Русе, Гюргево край Букурещ за Унгария и още тогава от северния край на Гюргево, който е само на 1-2км след границата и моста до южната дъга на Букурещ има отличен 4 лентов път. Този път не е класическа магистрала, но е от магистрален тип т.е. скоростен и е в отлично състояние. Минавах през нощта и на южната дъга на столицата има кръгов разклон осветен с мигащи светлини, защото е разклон за магистралите А1 към Питещ и А2 за Констанца. Това може да го видите и на картата на google.bg с човечето за снимки може да проследите целия път. Гугъл го е заснел през юли 2012г.
с поздрав : Стефанов
Stefanov 2011 (беседа) 21:10, 3 ноември 2015 (UTC)
- Този път не е магистрала, нито скоростен път. Пресичанията с други пътища са едно ниво, няма отделни платна за движение, няма предпазна ограда срещу навлизане на животни, минава през населени места и т.н. Затова не е включен. Поздрави, Gogo303 (беседа) 17:57, 4 ноември 2015 (UTC)