Беседа:Ар нуво/Архив 1

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Архив Това е архив на стари беседи.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Виктор Орта утвърден превод на български ли е? Вярно, че е живял по време на франкофонската мода, но във Фландрия си му викат Хорта (не че съм специалист, има една кръчма в Антверпен, която е кръстена на него усмивка). --Спас Колев 14:55, 15 ное 2004 (UTC)

За съжаление нямам представа. Потърсих на доста места информация за него. Напълно възможно е да е и Хорта. --Stalik

Дали не е по-правилно статията да се казва "Арт Нуво" или "Сецесион"? Не съм сигурна дали на български съществува "Ар Нуво". Малко не се разбира за какво става дума в този вид. --Ема 22:08, 16 дек 2004 (UTC)

Отговора ми е - не. Ар Нуво е утвърден изкуствоведски термин. Идва от френски и се пренася фонетично. Така имаме "Ар Нуво", "Ар Деко", "Боз ар" и т.н. За Сецесиона - ако прочетеш внимателно статията за Ар Нуво (и видиш статията "Сецесион") ще разбереш защо не съм кръстил тази статия така. --Stalik

Убеди ме :-) Поздрави. --Ема 22:44, 16 дек 2004 (UTC)

Нали?! Аз съм страшно убедителен! :-) Това между другото е един от любимите ми стилове. Радвам се че си му обърнала внимание. --Stalik

Правопис на ар нуво

Писането Ар Нуво с главни букви според мен е под английско или не знам какво влияние; като име на стил би трябвало да се пише с малки букви: ар нуво. --Хари 12:08, 24 яну 2005 (UTC)

Така е, барок го писах с малка буква. Но Ренесанс май е с главна - защото е също и период ли? --Спас Колев 12:43, 24 яну 2005 (UTC)
Когато ренесанс е стил, се пише с малка буква (напр. Сградата е изпълнена в стил ренесанс), а когато е период - с главна (напр. изтъкнатите представители на италианския Ренесанс).--Хари 13:08, 24 яну 2005 (UTC)
Хари, 100% си прав. Не обърнах внимание като писах статията в началото. По едно време се усетих, но много късно. Поправимо, но трябва да му се отдели специално внимание. За жалост все по-малко време ми остава за Уикипедия. :( Между другото (за Спас Колев се отнася), установих че Виктор ОРТА (не Хорта) е утвърден превод. На много места така го пишат. Ще слушам професорите... --Stalik
Знаех си усмивка. Чудно, че не съм преместил статията. Между другото в Арт нуво има препратки към двете (Виктор Орта и Виктор Хорта), трябва да я прегледаме. --Спас Колев 09:19, 25 яну 2005 (UTC)

Избрана статия

Статията е предложена за "Избрани статии". Браво на автора, сега идват критиките :-) Аз лично бих се радвал, ако се обърне внимание на следните неща:

  • Текстът свободен ли е? На някои места стила прилича на "преписан". Ако текста не е свободно съдържание/написан от автора, нямаме право да го публикуваме. (Иначе автора да го приема като комплимент :-)
  • Уики-прератки: на доста места липсват, вкл. конвенционалното линкване на датите. Други препратки са повторени излишно.
  • Картинките: мисля че има прекален акцент върху архитектурата. Поради броя и големината им, статията изглежда претрупана. За такава тема обаче не е хувабо да се пестят картинки, затова предлагам да се направят по-малки мини-та на картинките, за да не overwhelm-ват читателя. Може да се помисли за няколко мини-галерийки, от сорта на тази, която направих в "Германия и Австрия"—особено, ако се сложат допълнително повече примери извън архитектурата (такива има на разположение из другоезичните Уикипедии). --Станислав 09:58, 24 яну 2005 (UTC)
1. "Текстът свободен ли е?": Текста може да бъде определен като "сложносъставен" - малко набрани на компютър мои записки от училище (от часовете по история на изкуството), малко лични познания (много малко, предимно добити или пак в училище, или от книги които съм чел), както и преведени от английски материали, пак дадени ми в училище, които представляват принтиран текст набиран от неизвестно кого, които за домашно така или иначе трябваше да превеждам. Малко ме притесняват правата именно върху тези текстове, тъй като наистина един бог знае кой е източника им. Но до колкото познавам преподавателите си са ги копали или от стари библиографски рядкости или пък са с неизвестен произход от специализациите им (на учителите ми) в чужбина.
2. "Картинките": да, наблегнато е на архитектурата, тъй като това имах в архива си. Повечето картинки са стари и ги имам от доста време на компютъра. Други пък поизрових от другоезичните Уикипедии. Всъщност и в самия текст май се набляга много на архитектурата. Но за сметка на това могат да бъдат сложени повечко картинки в статиите за самите художници. Сега като погледна обаче каква статия се е получила и колко препратки имат да се попълват (аз обичам да риша с подробности) се хващам за главата. Това с мини-галерийките много ми допада.--Stalik
За 1.: Това за съжаление е проблем. Ако включваме нещо от другаде, то (а) цитата трябва да се отличава като такъв и (б) да е посочен източника (автор, публикация, и най-добре година, град, издателство). Иначе става плагиатство, а и правно не изглежда добре, защото превода (макар и твой) произлиза от друга творба, и съответно за него важат сумата от твоите права и тези на автора. Най-добре ще е може би да се "преразкажат" съответните пасажи. --Станислав 13:29, 26 яну 2005 (UTC)
Ми то честно казано тези части са именно преразказани, тъй като преводите ми са стари и малко нескопосани (аз не разполагам с оригиналните текстове, трябваше да ги връщаме). Чел съм ги по няколко пъти и повечето мои преводи не звучат кой знае колко добре (все пак всекси се е учил някога), та се наложи редакция по мое осмотрение. "Превода" отдавна е загубил пряка връзка с оригинала, тъй като е "преправян" по смисъл. Както вие казахте - преразказан в общи линии. Но това (преразказа) не влиза ли също в правата. Защото, ако не, мисля че няма да има проблем. Но не съм сигурен в това.--Stalik
Мисля, че не трябва да прекаляваме. Почти всеки текст в почти всяка книга се основава на някакви източници. Виж, ако са известни източниците, то е добре да се посочат отдолу - така се дава допълнителна информация на потребителите. --Спас Колев 09:52, 27 яну 2005 (UTC)
Stalik: Чудесно, щом си сигурен, че са изгубили връзка с оригинала, т.е. знанията не са предадени с думите на автора. Самите факти (а от там и преразказа) не подлежат на авторско право. (Единствено идеи, умозаключения и пр. естествено не е коректно да се представят като на писателя, ако не произлизат от него.) Надявам се си обърнал специално внимание на българските източници, защото там изкушението е по-голямо :-). За цитати от лекции е напълно нормално/достатъчно да назовеш като източник заведението и професора, между другото. --Станислав 17:06, 27 яну 2005 (UTC)
Nk: Посочването на източниците не е само за удобство на читателя (това важи за "допълнителна литература"). Ако това не се прави (и се ползва нещо повече от фактите, т.е. не се преразказва), си е чиста проба плагиатство (виж en:Plagiarism), а ако източниците не са обществено достояние, често е и правен проблем. Имайки предвид общата нагласа и традиция в това отношение (не само в компютърен контекст), мисля че е много важно да се обръща специално внимание на въпроса; нали Уикипедия има за цел да е свободна енциклопедия? От една страна спазването на тези неща е важно, за да не се създават проблеми (и не се разрушава репутацията) на проекта, от друга и читателите трябва да са сигурни, че когато идват тук и използват съдържанието за каквито и да е цели, не нарушават правата на никого, не стават правно уязвими, и пр. --Станислав 17:06, 27 яну 2005 (UTC)


Съгласна съм с мнението на Спас Колев и поддържам предложението статията да стане "Избрана статия". --Ема 10:10, 27 яну 2005 (UTC)

Разширяване на статията с материал от дадено вече разрешение

Не мога да позволя България да бъде пропусната в тази статия. Затова се поразрових малко. В дебелите книги трудно може да се открие информация за ар нуво у нас и където бъде открита тя несъмнено е оскъдна, а и обвързана с авторско право. Интернет е още по-беден на информация по въпроса с едно изключение. Видях че във Уикипедия:Разрешения за ползване на материали има публикувано разрешение за ползване на материал от сайта на Столична община ("Столична община - материали за град София - разрешение"). Там намерих това: [1]. Интересува ме даденото разрешение дава ли ми право да ползвам откъси като източник статията "БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛНО-РОМАНТИЧЕН СЕЦЕСИОН", макар и не винаги дословно?

P.S.: Някъде, тук, в Уикипедия (но не съм сигурен дали българската), прочетох че картинките от сайта www.artrenewal.org били свободни за ползване. За съжаление не запомних къде го прочетох! :( Там имаше посочена и още една страница с някакви картинки с индийско изкуство. Но този сайт ми направи особено впечатление - репродукцийте са със страхотно качество и голям размер! Ако наистина могат да се ползват свободно това ще е малък празник за мен! Някой може ли допълнително да ме усведоми по въпроса. Важно е, защото ми беше отбелязано че много съм наблегнал на архитектурата в статията.--Stalik

Виж en:Public_domain_image_resources#Art. Там е вписан artrenewal, но пише да се проверяват датите на произведенията, преди да се приеме, че са обществено достояние (виж [2] и [3] за определяне на статуса от датата). За съжаление не пише нищо за правата на фотографа (на [4] гугалнах разняснение за правата на фотографа), но мисля че можем да изхождаме от "липсваща оригиналност" на фотографските творби. Ще е хубаво да се направи специален шаблон {{artrenewal}}, който да казва откъде е снимката, и че предполагаме, че е обществено достояние.
За общината: за съжаление не пише никакви подробности в разрешението. С текста на Уикипедия трябва повече да се внимава по принцип, защото той трябва да е 100% съвместим с GFDL (за разлика от другите медии, които могат да са и с други лицензи). Сайта на общината най-вероятно не държи правата на всичко, което публикува, а дори и да е така, горното съгласие не знам дали взима предвид лицензиране на целия текст под GFDL (за съжаление Горан не е включил текста на въпроса си). Мисля че би било най-удачно да се пише първо на Горан и след това евентуално на vhristova-at-sofia.bg, за да се пита директно за статията и/или за целия сайт и GFDL. --Станислав 20:09, 1 фев 2005 (UTC)
Всъщност за картинките: ако са обществено достояние е тъй или иначе по-добре да се държат в Обшомедия (Wikimedia commons). Затова може би е най-добре да се пита и работи там. --Станислав 20:17, 1 фев 2005 (UTC)
Не е задължително информацията да е 100% съвместима с GFDL, Уикипедия предоставя на авторите възможността сами да избират лицензите, под които публикуват статиите си. Моите, примерно, можете да видите на потребителската ми страница. -- Gregg беседа приноси 20:32, 1 фев 2005 (UTC)
Напротив, целият текст трябва да е 100% съвместим с GFDL; виж en:Wikipedia:Copyrights. Всеки потребител естествено може (със или без рарзешение от Уикипедия) допълнително да публикува своите приноси под какъвто си иска друг лиценз. --Станислав 20:42, 1 фев 2005 (UTC)

Ето го!!! Връзката за която говорех, с картинките... Уикипедия:Източници на картинки обществено достояние, раздел 6 - Изкуство. Там е даден линк към [5]!!! Така... "обществено достояние". Това значи ли че мога да ползвам свободно картинки от там, разяснете ми, че от тия авторски права вече ме боли главата. :( Имам ограничен капацитет. P.S.: При поставяне на "подписа" ми тук не ми е ясно как да добавям датата и часа в който пиша настоящия си коментар. В смисъл по някакъв шаблон ли става? Мерси предварително. --Stalik

Да, аз междувременно направих и Шаблон:PD-art-US, който може да се ползва така: просто слагаш "{{PD-art-US}}" накрая в полето "Описание и източник", когато качваш снимка. Ще се опитам да резюмирам положението с авторските права, както аз го разбирам:
  • Снимки на двуизмерни творби, публикувани (творбите) преди 1923 г. можеш да качваш без ограничение, тъй като репродукцията на самите творби е разрешена, а снимките нямат достатъчна оригиналност, за да има фотографа авторски права. Значи картинки от artrenewal.com или от каквито и да е други места, могат да се качват, ако се внимава с датата и двуизмерността. Точно за тези случаи е шаблонът {{PD-art-US}}.
  • Ако творбата не е двуизмерна (снимка на архитектура, скулптура, ...), тогава нямаме основание да смятаме, че фотографът няма авторски права, и съответно в Уикипедия са допустими такива снимки, само ако са публикувани като обществено достояние или с лиценз, който позволява разпространението (примерно един от Creative Commons лицензите, GFDL, etc.), или пък Уикипедия получи специално разрешение.
  • Във всички случаи важи: непременно трябва да се споменава източника (дори и за картинки обществено достояние, чийто "лиценз" по принцип не го изисква). Иначе няма начин за проверка, а и в известен смисъл не е правилно да се "присвоява" творбата: когато се включва/цитира произведение е коректно да се даде източника.
С други думи, от снимките, които си качил, единствено фотографиите на хора/къщи/интериор са проблематични, и ще трябва да дадеш източниците/лицензите им, за да може да седят в Уикипедия. Картините, литографиите, и пр. единствено се нуждаят от шаблона.
За подписа: три тилди (~~~) в текста се заместват от Уикипедия с потребителското ти име, четири тилди (~~~~) с името и датата/часа.--Станислав 14:36, 5 фев 2005 (UTC)
Още нещо се сетих: ако самите снимки са отпреди 1923 г., то те също са public domain, т.е. за шаблон {{PD}}. --Станислав 14:53, 5 фев 2005 (UTC)

Майчице! Мерси много! :-) Репродукциите от www.artrenewal.org са невероятни. Чудя се само защо чуждестранните уикипедианци не са ги ползвали във своите статий... това е втората страхотна новина за деня. Другата е че получих един доста кратък e-mail от Mary Ann Sullivan, която ми даде разрешение да ползвам картнинки от сайта ѝ, които скоро ще видите тук, в статията за ар нуво и по-специално в раздела за стила в Испания, който предстои да бъде разширен и допълнен. Мерси още веднъж. Хиля се Stalik 01:49, 6 фев 2005 (UTC)

Няма защо. Artrenewal наистина е невероятен, обаче се хванах за главата, когато прочетох фанатичните изказвания на създателя усмивка--там много дъски хлопат, но може би и това да е изискване, за да можеш да изградиш такава галерия. За разрешението: хубаво ще е да включиш и въпроса ти към Mary Sullivan, за да се знае кой шаблон да се ползва. Аз забравих да кажа, че е хубаво да се питат хората, дали дават нещата под GFDL (често го правят). Иначе, разрешението си остава само за Уикипедия, и това трябва да се оказва на картинките с шаблон {{permission}}. --Станислав 02:33, 6 фев 2005 (UTC)
Добавих текста на моя мейл, който ѝ пратих. Дано е както трябва... :-) Stalik 02:52, 6 фев 2005 (UTC)
Чудесно, щом е GFDL. Ако искаш може да качваш картинките и направо в Общомедия (но само свободни/{{GFDL}}, без {{permission}}, {{fairuse}} и т.н.). Веднъж качени там, те могат да се ползват от всички проекти на Уикимедия (включително всички Уикипедии), все едно че са качени навсякъде. --Станислав

03:11, 6 фев 2005 (UTC)


За сецесион

Все пак смятам , че статията трябва да бъде прекрастена на "сецесион", защото това понятие е навлязло повече в България и си възприема по лесно като име. За сведение, при търсене в Google на български, можетe да видитe следния резултат за употребата на двете думи :

Сецесион - 359 пъти Ап нуво - 36 пъти

Ами аз мисля че е по-важно не как е по-известен, а как е правилно и коректно. Все пак всяка голяма енциклопедия посочва стила с името ар нуво. Останалите названия имат национално значение и отлика.-- Stalik 23:09, 12 фев 2005 (UTC)
Освен това има статия сецесион, където изглежда е изяснено отношението на двата термина. Може би е добре препратката от ар нуво към сецесион да се изведе по-напред или в секция Вижте още. --Спас Колев 09:36, 14 фев 2005 (UTC)

Име

стила не се ли казва на български Арт Деко?Югентщил? или най-малкото Арт Нуво?--Vammpi 16:31, 18 декември 2007 (UTC)