Беседа:Душаново царство

Image:Dusanova Srbija200.jpg е нарушение на авторски права. Тя не е от атлас от 1922 г. На наблюдателния читател му прави впечатление, че е използван шрифта хелветика, койте е на 50 години. Освен това съм виждал тази картата: тя е от ученически атлас за средните училища в Сърбия. --Alexandar.R. 05:39, 15 юни 2009 (UTC)[отговор]

Да ти кажа и без това в източника пише следното:Scaned from "History of Ancient Balkan Countries", University of Belgrade, 1922. In private detence of uploader. Feel Free to use it For Fair Use Only.. Което я прави непотребна за нашето уики, пък и е странно, уж е в public domain, пък само за честна употреба.--Ilikeliljon 07:03, 15 юни 2009 (UTC)[отговор]

Характер на държавата[редактиране на кода]

Редакцията е важна защото изяснява фактите около това държавно образование. Източник за територията му е картата, населението там са събри, българи и гърци това е посочено в много статии в Уйкипедия, произхода на царя и царицата също, кой и къде е извъшил коронацията също, че се ползва като националистичен просръбски мит - вижте например сръбската книжка "Погановски манастир" Белград 2006 и много други вкл. в мрежата.Mpb eu 13:18, 27 март 2011 (UTC)[отговор]

Първо да изнеса спорния текст, за да стане ясно за какво говорим:

"Душановото царство фактически е сръбско-българска държава, предвид населението и териториите които обхваща, предвид династията - Стефан Душан е почти българин по кръв, а негова царица е Елена Българска, културата и богослужебния език фактически не се различават от тази в Търново. Царството не е учредено в сръбските земи, а с коронация в Скопие от Българският Търновски патриарх, главата на Българската Охридска архиепископия и българна патриарх на сръбско-българската Печка патриаршия. Родена следствие моментната конюктура на Балканите и личните качества на царстващата двойка държата изчезва със кончината на царя. Макар мимолитно съществувала и само формално произхождаща от Сърбия тя впоследствие е обявена за чисто сръбска, превърната в националистичен мит и пропаганден образ."

Мисля, че в този си вид и на това място това не е много подходящо поради следните причини:

Може да се се обсъди в специален раздел в текста по един коректен начин. В специалния раздел ще има възможност да се представи коректно казуса, с аргументи "за" и "против"; дефиницията не е място за това.
Част от аргументите спроед мен са леко наивни - фактът, че някакъв владетел е от някакъв произход, сам по себе си не означава, че държавата му е такава. Примерите са безбройни - на трона в Лондон могат да седят хановерци без това да прави държавата германска. Ако заимствам от Пантев, "аристокрацията няма нация"....
Едва ли някой може да твърди, че царството на Душан е еднородно етнически. Факт е обаче, че този владетел в политически план е сръбски, че продължава сръбската традиция. Така се възприема от съвременици, както и в историографията, независимо от наистина важните уточнения, които следва да направим с оглед на владяните от него земи. В Беседа: Стефан Душан вече изяснихме част от обстоятелствата, макар и от друг ъгъл.
Митологизирането на тази държава и използването й в инструментариума на сръбската национална пропаганда в ХІХ и ХХ век наистина е важен аспект, но за това също мисля, че е подходящ един раздел. Наистина ще е интересно да се види как това наследство се използва, за да аргументира политиката на сръбската държава към земите, владяни някога от Стефан Душан.
За да бъдем съвсем точни, ако искаме да описваме етническия характер на държавата, може би би трябвало да сложим още няколко добавки след сръбско-българска ... Мисля, че ще затънем в уточнения, които определено не са за увода на статията.
Каквото и да решим, редно е да слагаме коректно цитирани източници. По възможност на професионални историци, медиевисти. Ако мислим, че темата е важна, не би трябвало да подхождаме божидардимитровски към нея, а да направим статията такава, че да издържи на критичния поглед на неутралните читатели. Нали идеята не е да се надъхваме помежду си, а някой после (особено в в чуждоезиковите уикипедии) да ни разбие с чисто формални доводи?

P.S. По отношение на Погановския манастир и митологемите, макар и да е нескромно, изкушавам се да ви обърна внимание на свой ред върху моя рецензия на наукообразно творчество по темата в Сърбия - сп. "Мост", Ниш, бр. 198-199, с. 185-193.Simin 13:56, 27 март 2011 (UTC)[отговор]