Беседа:Прави сърби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Откъде точно идва информацията, че комизмът на сюжета в "Ивкова слава" идвал от неразбирането, че героя празнувал имен ден, а сърбите мислели, че празнува слава? Никой не спори, че торлаците по онова време не са били "прави сърби", но в интерес на истината, не само те, но част от (неторлашка) западна България празнуват празник подобен на сръбската слава (под името светец или оброк), а не имен ден.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 155.56.68.220 (беседа • приноси) 11:15, 11 юли 2008 (проверка).

А, и "славата" няма нищо, ама нищо общо с покръстването на сръбкия народ...--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 155.56.68.220 (беседа • приноси) 11:16, 11 юли 2008 (проверка).

Прочети книгата и ще разбереш. Торлаците какви са според теб - мелези. Трънчани какви са - сърби. Най-точната информация е у сръбските автори - Миличевич и Карич. За тях има и загорци. Отвори статия за загорците и ще разбереш.
Що се отнася до празниците има едно тотално неразбиране наложено и от марксическата историография у нас. Абсолютно нелогично и противоестествено е един народ (бил той и сръбския) да празнува "деня на своето погибие" (според сръбската история) - Видовден. Логичното обяснение за "тоз сръбски празник" е, че той не е сръбски, и именно поради това се чества там където не е било сръбско. Най-паче в Крушевац - "столицата" на княз Лазар. Сина на тоз славен сръбски "юнак" и "борец" за православието е известен от историята, като най-верен васал и подръжник на Баязид I Светкавицата, известен ѝ като Завоевателя на България. На Стефан Лазаревич дължим разгрома при Никопол, както и спасението на османската династия след битката при Ангора. Бил се юнашки срещу Тимур, но уви. След като запада не успява да помогне на България - изтока помага, но ѝ сърбите ни "помагат" - за да се затрие България. Византийския историк Халкокондил много точно е описал тези събития - как Тимур изпратил пратеници при Баязид, казвайки му чрез тях - "чух, че много си се възгордял. Завоювал си земи и народи които не ти принадлежат. Повърни това което си заграбил, за да имаш уважението на бог и другите народи". Та Лазаревичовия зет, слязъл при Анкара от великолепната арабска кобила, и бил откаран на пони при Тимур, за да е ясно "кой кум, кой сват, кой на булката брат!" Как е завършил земните си дни тоз завоевател на България и сръбски зет - има една известна картина... --Предният неподписан коментар е направен от Angel ivanov angelov (беседа • приноси) 15:06, 5 октомври 2008 (проверка).