Беседа:Цветан Тодоров
Книги[редактиране на кода]
Тук трябва да се включат оригиналните заглавия на книгите от първите им издания. Българските издания могат да се вмъкнат по-късно като допълнение към съответното заглавие. В този им вид книгите нямат място в статията. (нел. на Емил Петков, 22 февруари 2007 г.)
Това ли има предвид Емил Петков ?
• Théorie de la littérature, textes des formalistes russes Seuil 1966 /Теория на литературата, текстове от руски формалисти/
• Littérature et signification Larousse 1967 / Литература и значение/ --Предният неподписан коментар е направен от Seraphita (беседа • приноси) .
- Не. Ако книгите не са преведени на български, не е наша работа да превеждаме заглавията им на български. Ще се споменават със заглавия на български само преведените на български книги и то, след като вече един път е споменато оригиналното им издание. Seraphita, моля, не ми задавай въпроси в трето лице! Това е невъзпитано. --Емил Петков 15:25, 22 февруари 2007 (UTC)
Съгласна съм. Дори вече приключих. Ето ти пример как ще изглежда
• Théorie de la littérature, textes des formalistes russes, /Теория на литературата, текстове от руските формалисти/, Seuil 1966
• Littérature et signification, /Литератураи значение/, Larousse 1967
• Grammaire du 'Décaméron’, /Граматика на ' Декамерон'/, Mouton 1969
• Introduction à la littérature fantastique, /Увод във фантастичната литература/
Seuil 1970
• Poétique de la prose, /Пеотика на прозата/ Seuil 1971
Всяко заглавие на нов ред, разбира се --Seraphita 19:36, 22 февруари 2007 (UTC)
Цветан Тодоров - развитие[редактиране на кода]
Винаги съм го намирала за скучноват, но някои относително не чак толкова нови (след 2000-та) негови изказвания са повече от разочароващи, жалко. --Alexd (беседа) 18:55, 20 януари 2013 (UTC)
- У:НЕЕ форум. −PetaRZ ¬ 00:06, 22 януари 2013 (UTC)
- Нима? --Alexd (беседа) 18:28, 13 февруари 2013 (UTC)
- Със сигурност. --Мико (беседа) 19:26, 13 февруари 2013 (UTC)
- Нима? --Alexd (беседа) 18:28, 13 февруари 2013 (UTC)
Цветан Тодоров 2[редактиране на кода]
Всъщност 1. В препратката се визира бъдеща статия за академик Цветан Тодоров Белчев. --Мико (беседа) 11:29, 23 септември 2014 (UTC)
Националност[редактиране на кода]
Преместено от У:Р. --10:52, 23 ноември 2015 (UTC)
От беседата на: Пища Хуфнагел, реших да преместя темата тук. Човек, който е роден в България и има български родители, не може да е французин, само защото не се чувства напълно българин. Всички други уикипедични версии, считат го за българо-французина или най-смешно за французина от български произход. Моля за промяна на текста, защото независимо какво той твърди и колко се чувства българин, чисто от политическа гледна той е българин, живеещ и създаещ на френски език. Джевянин (беседа) 19:38, 8 октомври 2015 (UTC).
- Гражданството е административно правна категория, която дава еднозначно тълкуване на определението французин: човек с френско гражданство. Това е част от културата и нейната условност, която допуска и по-неестествени случаи на двойно гражданство, допълнително обърквано когато другата страна не го признава. Материално и исторически може да се говори за произход, далеч по-неясна полубиологическа категория, която не носи непременно реално съдържание, освен обозначаване на минали обстоятелства.
- Не виждам проблем с енциклопедичното описание 'французин от бг произход', нито място за патриотично политическата му критика.
(Пък се сещам за френският антрополог Луи Дюмон, роден в Солун, в едноименния вилает на Отоманската империя.)80.72.94.189
- Имам предвид, че хора които има няколко гражданство - винаги ще бъдат тези, от кого са се родили. Цветан Тодоров има българско, френско а може още и друго гражданство, но защо да е наричан французин. Аз съм поляк, но когато ще имам нп. българското гражданство, дали мога се представям като българин от полски произход? А хора които имат 10 гражданства, тогава могат си избиряват как да са наричани? Днес живея си в Белгия, така нека съм белгиец, а след година в Англия, тогава ще бъда англиец? Това дали човек е българин или французин зависи от какъв народ, националност е. Но може и грешно мисля. За Луи Дюмон. Вшъстност са ситуации, че нп. родителите албанци ще раждат деца в САЩ, тогава тези деца са американци от албански произход, но при Цветан Тодоров - той е роден в България, от български родители, тогава винаги ще бъде българин, със френското гражданство, но никога французин, така мисля. Джевянин (беседа) 21:37, 8 октомври 2015 (UTC).
- Джевянин, наистина ли отричаш правото на хората да се самоопределят или просто си се объркал? :) --Сале (беседа) 07:52, 9 октомври 2015 (UTC)
- Имам предвид, че хора които има няколко гражданство - винаги ще бъдат тези, от кого са се родили. Цветан Тодоров има българско, френско а може още и друго гражданство, но защо да е наричан французин. Аз съм поляк, но когато ще имам нп. българското гражданство, дали мога се представям като българин от полски произход? А хора които имат 10 гражданства, тогава могат си избиряват как да са наричани? Днес живея си в Белгия, така нека съм белгиец, а след година в Англия, тогава ще бъда англиец? Това дали човек е българин или французин зависи от какъв народ, националност е. Но може и грешно мисля. За Луи Дюмон. Вшъстност са ситуации, че нп. родителите албанци ще раждат деца в САЩ, тогава тези деца са американци от албански произход, но при Цветан Тодоров - той е роден в България, от български родители, тогава винаги ще бъде българин, със френското гражданство, но никога французин, така мисля. Джевянин (беседа) 21:37, 8 октомври 2015 (UTC).
- Темата има корени в Римската империя през феодализма и до национал-социализма. В Империята на местните се признавало да се колят и съдят както си искат, но ако посегнат на римски гражданин (от какъвто и да е произход) ги съди централната власт по свой закон. При феодализма чужденците ги колят и техният феодал решава дали и какво да се опита по нататък: произходът е от земята, която е владение.
- Витгенщайн, австриец, католик, служил в австро-унгарската армия, една сутрин научава, че той е от еврейски произход и немци от фабриката за сапун го търсят... В инглиш уики е казано етнически произход да се упоменава само ако обяснява нещо (вероятно: повече от името).
- Би следвало да е ясно в коя посока е цивилизацията и свободата и в коя не.80.72.94.189 09:33, 9 октомври 2015 (UTC)
- Аз не отричам това, което пишеш 80.72.94.189. Мисля, че някои неща са наложени отгоре; произход, не се избира, то е независимо от нас. Нп. подозирам, че много (да предположим, че всички) албанци и други би искаха да бъдат германци → тогава такави народи като албанци би не съществували теоретично, но би съществували практично. За мен това нелогично, объркано и сложно. Така от днес аз съм българин от полски произход, защото винаги исках, наистина. Но и мерси за обяснение, оствям тази статия. Джевянин (беседа) 13:18, 9 октомври 2015 (UTC).
- Джевянин, националността на дадена личност се определя от паспорта му. Човекът може да се самоопределя като част от даден народ. Т.е. аз (живеейки в Мюнхен) мога да бъда (по националност, в зависимост от гражданството и гражданствата ми) „български уикипедианец (живущ в Германия)“, „германски уикипедианец (от български произход)“ или „българо-германски уикипедианец“. Като самоопределяне мога да бъда българин, шоп, баварец, и т.н. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:55, 9 октомври 2015 (UTC)
- Разбрах. Така голямо значение има гражданство, не това каква кръв тече във вените. Благодаря ви колеги. Джевянин (беседа) 18:31, 9 октомври 2015 (UTC).
- Лорд Бъмбъри, аз съм един от онези, които не смятат, че националността на дадена личност се определя само от паспорта му. Има поне две разбирания за нация. Едното е политическо, а другото - културно. Аз като се има предвид историята на българската нация, предпочитам второто разбиране, но всеки е свободен сам да прави своя избор. За всеки случай, ще се позова на цитат от статията българи: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. [65] Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.[66]. Поздрав, --Simin (беседа) 18:40, 9 октомври 2015 (UTC)
- Simin, според мен националността е политически термин, докато народността – от историческо-културните характеристики на човека. В статията „Българи“ става въпрос за българския народ, не за българската националност. В нея не пише за българските турци, например, които очевидно са българи. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:08, 9 октомври 2015 (UTC)
- Тук се различаваме: в теорията на нацията има различни виждания, но аз вече обобщих две от основните групи. Традиционното в българската историография е, че българската нация се формира преди да е възстановена българска държава. Подобен подход не е уникален.--Simin (беседа) 08:19, 10 октомври 2015 (UTC)
- Simin, според мен националността е политически термин, докато народността – от историческо-културните характеристики на човека. В статията „Българи“ става въпрос за българския народ, не за българската националност. В нея не пише за българските турци, например, които очевидно са българи. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:08, 9 октомври 2015 (UTC)
- Лорд Бъмбъри, аз съм един от онези, които не смятат, че националността на дадена личност се определя само от паспорта му. Има поне две разбирания за нация. Едното е политическо, а другото - културно. Аз като се има предвид историята на българската нация, предпочитам второто разбиране, но всеки е свободен сам да прави своя избор. За всеки случай, ще се позова на цитат от статията българи: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. [65] Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.[66]. Поздрав, --Simin (беседа) 18:40, 9 октомври 2015 (UTC)
- От биографията се вижда, че той е българин емигрирал във Франция (определя себе си като емигрант). Вероятно е приел френско гражданство. Така, че следва да се запише като „българо-френски“ учен (учил е в България). За „произход“ говорим, само когато родителите или техните родители са от определена националност, и са емигрирали, приели са гражданство, а впоследствие е родено лицето. --Rumensz (беседа) 08:03, 13 октомври 2015 (UTC)
- Водещо трябва да е самоопределянето - гражданството и местожителството могат да бъдат само индикация за него. Но в случая идентификацията е двойна - ето го експлицитно: [1]. --Спас Колев (беседа) 09:39, 13 октомври 2015 (UTC)
- Цитати от източника - „Поисках да сложат и двете знамена на тържеството, защото съм българин и французин.“ „аз съм излязъл от България, но България не може да излезе от мен.“ Затова и другите Уикипедии пишат „българо-френски“. С двата флага за националност трябва да е. --Rumensz (беседа) 10:23, 13 октомври 2015 (UTC)
- Водещо трябва да е самоопределянето - гражданството и местожителството могат да бъдат само индикация за него. Но в случая идентификацията е двойна - ето го експлицитно: [1]. --Спас Колев (беседа) 09:39, 13 октомври 2015 (UTC)
- Разбрах. Така голямо значение има гражданство, не това каква кръв тече във вените. Благодаря ви колеги. Джевянин (беседа) 18:31, 9 октомври 2015 (UTC).
- Искането и приемането на друго гражданство е недвусмислен акт на самоопределяне (без противоречие в термините 'самоопределяне' или 'идентификация' не може да е двойно). Тоталитарните режими не позволяват на своите граждани самоопределяне - "невъзвръщенците", дори с чужд паспорт, не са смеели да се връщат. В ангийското уики е променян реда френско - български. Интервюто е двусмислено: той е избягал, "невъзвръщенец" и набляга, че е живял повече там, отколкото тук. (И ако не друго, той не е българин-в-чужбина по съответния закон, именно заради акта, който се констатира, за разлика от т.н. "самосъзнание").80.72.94.175 21:38, 16 октомври 2015 (UTC)
- Джевянин, националността на дадена личност се определя от паспорта му. Човекът може да се самоопределя като част от даден народ. Т.е. аз (живеейки в Мюнхен) мога да бъда (по националност, в зависимост от гражданството и гражданствата ми) „български уикипедианец (живущ в Германия)“, „германски уикипедианец (от български произход)“ или „българо-германски уикипедианец“. Като самоопределяне мога да бъда българин, шоп, баварец, и т.н. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:55, 9 октомври 2015 (UTC)
- Аз не отричам това, което пишеш 80.72.94.189. Мисля, че някои неща са наложени отгоре; произход, не се избира, то е независимо от нас. Нп. подозирам, че много (да предположим, че всички) албанци и други би искаха да бъдат германци → тогава такави народи като албанци би не съществували теоретично, но би съществували практично. За мен това нелогично, объркано и сложно. Така от днес аз съм българин от полски произход, защото винаги исках, наистина. Но и мерси за обяснение, оствям тази статия. Джевянин (беседа) 13:18, 9 октомври 2015 (UTC).