Бисер Деянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бисер Деянов
български балетист
Роден: 11 март 1949
[[]], [[]]

Бисер Деянов Тодоров е български балетист и балетен педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 март 1949 г. [1] През 1974 г. завършва Ленинградското академично хореографско училище „А. Я. Ваганова“[1] при проф. Генадий Наумович Селюцкий. Магистърска степен по балетна педагогика получава в АМТИИ в Пловдив, където преподава като доцент. От 1970 г. до 1997 г. е първи солист в Софийска опера и балет.[1]

Изпълнител на главните мъжки роли в класическия български, руски и европейски балетен репертоар[1] – „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“, „Ромео и Жулиета“, „Спартак“, „Пролетно тайнство“, „Конче вихрогонче“, „Хайдушка песен“, „Изворът на белоногата“, „Дъщерята на Калояна“, „Козият рог“, „Една нощ в Париж“, „Чудният мандарин“, „Дамата с камелиите“, „10-та незавършена“ – Малер и др.

Работи с хореографите проф. Петър Луканов, М. Арнаудова, Б. Ковачев, А. Гаврилов, Х. Мехмедов, Б. Сечанова, Ю. Григорович, Д. Брянцев, С. Лифар, А. Алонсо, А. Фодор и др. Представя постиженията на българското балетно изкуство в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.[1]

От 1978 г. преподава в Националното училище за танцово изкуство. Многократно е бил член на Международно жури на балетни конкурси във Варна[1], Москва, Париж и Осака.

Доц. Бисер Деянов Тодоров преподава дълги години на Катедра „Хореография“ в АМТИИ – Пловдив.

Преподава:

  • Методика на класическия танц, характерни танци, класически балетен репертоар и образци на танци.
  • Художествено – творческа дейност.

През април 2008 г. става художествен ръководител на балета към Софийската опера.[2]

От 2009 г. е преподавател по дуетен танц в Частно училище за танцово изкуство „Г.С. Уланова“ при Руския лицей в София.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на Първа награда за младша и старша възраст от Международния балетен конкурс във Варна през 1968 и 1974 г. и Диплом за най-добър партньор от балетния конкурс в Москва през 1973 г. Член на жури на международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Александрова, Моника. „Бисер Деянов – една балетна легенда на 65“. БНР, 11 март 2014.
  2. Русанова, Мария. „Бисер Деянов: Сигурността не винаги гарантира качество...“. в-к „Култура“, брой 36 (2519), 24 октомври 2008.