Битка за Лерин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка за Лерин
Гръцка гражданска война
Информация
Период12-13 февруари 1949 година
МястоЛерин, Гърция
РезултатСилите на ДАГ са отблъснати
Страни в конфликта

DSE badge.svg ДАГ

Flag of Greece (1822-1978).svg Кралство Гърция

Жертви и загуби

700 убити, 350 пленени

400 убити, 82 пленени

Битката за Лерин (на гръцки: μάχη της Φλώρινας) е повратно сражение от Гръцката гражданска война, след което правителствените войски на Гърция минават в решително настъпление срещу силите на Демократичната армия на Гърция.[1]

Сражение[редактиране | редактиране на кода]

На 12 февруари 1949 година 14-а, 18-а и 107-а бригади на ДАГ, две батареи артилерия и офицерската школа на ДАГ, съставени 70% от българоговорещи бойци, започват настъпление към град Лерин. Правителствените войски разполагат с три пехотни бригади с 40 оръдия, танкове и авиация. Те получават предварително сведения за готвеното нападение и укрепяват града с мрежа от бункери.

При нападението един батальон на ДАГ успява да пробие обръча на отбраната и да влезе в града, но не е подкрепен от други части. След двудневно сражение комунистическите части са отблъснати с 1200 убити бойци, след което те се оттеглят в района на Преспа и губят бойната инициатива.

Сражението е едно от най-кръвопролитните през войната[2]. Според други данни силите на ДАГ губят 700 убити и 350 пленени, докато правителствените войски губят 400 убити и 82 пленени бойци.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Οι επιχειρήσεις σε Εδεσσα - Αριδαία - Νάουσα. // Ριζοσπάστης, 11 Γενάρη 1997. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 157. (на македонска литературна норма)
  3. Литовски, Александар. Jубилеен календар од Егејскиот дел на Македонија во 2009 година, стр.39
  4. Литовски, Александър, Јубилеен календар за Егејскиот дел на Македонија во 2009, Организација на македонците-потомци од Егејскиот дял на Македонија – Битола, стр. 36 – 37.