Битка за Мемел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка за Мемел
Втора световна война, Източен фронт
Информация
Период 5 октомври 1944 – 22 октомври 1944 (главна офанзива)
28 януари 1945 (обсада)
Място Мемел (Източна Прусия/Литва)
Резултат Съветска победа
Страни в конфликта
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия Flag of the Soviet Union (1924–1955).svg Съветски съюз
Командири и лидери
Flag of Germany (1935–1945).svg Ерхард Раус
Flag of Germany (1935–1945).svg Ханс Голник
Flag of the Soviet Union (1924–1955).svg Иван Баграмян
Сили
? ?
Жертви и загуби
? ?

Битката за Мемел, Обсадата на Мемел или Мемелската операция е част от сраженията, водени от Съветския съюз при напредването си към Западна Европа. Битката трае три месеца – главна офанзива и обсада на град Мемел (днес Клайпеда). Превземането на крепостта се осъществява в началото на 1945 г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Съветската победа в операция „Багратион“ разбива Група армии „Център“ и осигурява оттеглянето на Нацистка Германия от Прибалтика. През август и септември 1944 г. серията от контраатаки – Операция Допелкоф – успяват да спрат напредъка на Съветската армия и да поддържат връзката между група армии „Център“ и група армии „Север“, поради това Ставката решава да нападне 3-та танкова армия при Мемел (дн. Клайпеда), за да раздели връзките между двете групи армии.

Планиране[редактиране | редактиране на кода]

Иван Баграмян планира да осъществи главната атака на 19 километра от Шауляй. Половината от общите сили, с които Баграмян разполага, са съсредоточени на тази позиция със специално оборудване за прикритие, опитвайки се да убедят немското командване, че основните сили са близо до Рига.[1]

Сили на участниците[редактиране | редактиране на кода]

Нацистка Германия[редактиране | редактиране на кода]

Червена армия[редактиране | редактиране на кода]

  • Първи Балтийски фронт (генерал Иван Баграмян)
    • 5-та гвардейска танкова армия (генерал Василий Волски)
    • 33-та армия (генерал-лейтенант Вячеслав Цветаев)
    • 43-та армия (генерал-лейтенант Афанасий Белодородов)
    • 51-ва армия (генерал-лейтенант Яков Крейзер)
    • 4-та Ударна армия (генерал-лейтенант Пьотър Малишев)
    • 6-та гвардейска армия (генерал-лейтенант Иван Чистяков)

Настъпление[редактиране | редактиране на кода]

На 5 октомври Баграмян започва настъплението срещу 3-та танкова армия на Раус на почти 100-километров фронт, концентрирайки повечето си сили срещу относително слабата 551-ва фолксгренадирска дивизия.[2] Последната рухва още на първия ден и е постигнат съветски пробив от 16 km навътре. След това Баграмян ангажира 5-та гвардейска танкова армия на Волски в пробива, като се прицелва в брега северно от Мемел. Към 7 октомври е постигнат общ разпад на позициите на немската 3-та танкова армия и допълнително проникване от юг от 43-та армия на Белобородов. За два дни тя достига брега южно от Мемел, докато Волски обгражда града от север. На юг, северният фланг на 3-ти белоруски фронт на Черняховски напредва към Тилзит. Щаб-квартирата на 3-та танкова армия е опустошена от 5-та гвардейска танкова армия и се налага Раус и щабът му да си пробиват път с бой до Мемел.[3]

Командирът на съседната група армии, Фердинанд Шьорнер, сигналира на 9 октомври, че ще започне атака, за да облекчи Мемел, ако могат да се осигурят войски чрез евакуацията на Рига. Решението по този въпрос е забавено, но Кригсмарине успяват да изтеглят по-голямата част от гарнизона и някои цивилни от пристанището междувременно.[4]

Успехът на операцията в северния сектор дава кураж на съветското командване да упълномощи 3-ти белоруски фронт да направи опит за пробиване в главния район на Източна Прусия. Тази офанзива, наречена Гумбиненска операция, среща изключително ожесточена немска съпротива и възпряна след няколко дни.

Обсада[редактиране | редактиране на кода]

Сриването на Гумбиненската операция означава, че съветските войски (основно от 43-та армия) се устройват с блокада на немските части, които са се изтеглили в Мемел. Немските сили, основно съставени от елементи на дивизия „Велика Германия“, 58-ма пехотна дивизия и 7-ма танкова дивизия, са силно подкрепяни от тежко укрепените тактически защити, артилерийски огън от корабите (сред които тежкия крайцер Принц Ойген) в Балтийско море и слаба връзка с останалата част от Източна Прусия, благодарение на Курската коса.

Блокадата продължава през ноември, декември и голяма част от януари, през който период останалите цивилни в града и ранените военни са биват евакуирани по море. През това време дивизия „Велика Германия“ и 7-ма танкова дивизия се оттеглят, след като претъпяват тежки загуби, и са заменени от 95-та пехотна дивизия, пристигналата по море.

Градът е изоставен напълно на 27 януари 1945 г. Успехът на Източнопруската операция на юг прави позицията на мостовете невъзможна за удържане и е решено 28-ми корпус да бъде изтеглен от града към Самбийския полуостров, за да помага на защитата там. Останалите войски от 95-та и 58-ма пехотни дивизии са евакуирани на Курската дъга, където 58-ма играе ролята на ариергард за отстъплението. Последните организирани немски единици напускат в 4 часа сутринта на 28 януари, а съветските едини завземат пристанището след няколко часа.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Мемел, част от Литва в периода 1923 – 1939 г., е превзет от Нацистка Германия, но след съветската победа градът преминава към Литовската съветска социалистическа република, част от СССР. През 1947 г. градът е преименуван от Мемел на Клайпеда.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • David Glantz. Soviet Military Deception in the Second World War. Routledge, 1989. ISBN 0-7146-3347-X.
  • Mitcham, Samuel W. The German Defeat in the East, 1944–45. Mechanicsburg, PA, Stackpole Books, 2007. ISBN 978-0-8117-3371-7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Glantz, с. 434 – 435
  2. Mitcham, с. 151
  3. Glantz, с. 440
  4. Mitcham, с. 152
  5. Wellmann, Christian. Recognising Borders: Coping with Historically Contested Territory. // Посетен на 1 март 2007.