След сражението при Саръярчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа продължава към село Караисен, но скоро забелязва, че е преследвана от османска потеря. Четниците избират добра позиция в караисенските лозя на една височина, оградена от двете страни с огромни долове и доминиращо положение над околната местност. Четата се разполага в кръгова отбрана и започва окопаване. Указания за отбраната дава и Иван Попхристов.
Турците успяват да обкръжат четата и откриват огън, четниците отговарят с дружен залп и започва отневи бой, който се ръководи от Стефан Караджа. Четниците стрелят залпово по десетки. Стреля се по цели и се нанасят значителни загуби на османската войска, като група от 30 души се насочва към един от фланговете на четата, но накрая е отблъсната. Двама четници се изнасят на по-предна позиция, за да могат да водят по-ефикасен огън, но са убити от група черкези. Скоро група четници пропълзява тайно близо до позицията им и разгромява групата. Когато се стъмва, турците прегрупират силите си, като съсредоточават основната част към Балкана, а други оставят отделни стражи към река Дунав. Четниците се възползват от ситуацията и се отправят на север и след като отминават турските стражи, отново се отправят на юг и продължават пътя си към Балкана.[1]