Битка при Нарва (1700)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Нарва.

Битка при Нарва
Велика северна война
Battle of Narva 1700.JPG
Битката при Нарва, худ. Александър фон Коцебу
Информация
Период 30 ноември 1700 (Григориански календар)
19 ноември 1700 (Юлиански календар)
20 ноември 1700(Шведски календар)
Място Нарва
Резултат победа на Швеция
Воюващи страни
Naval Ensign of Sweden.svg Швеция Flag of Russia.svg Руско царство
Командири
Карл XII Карл Евгений де Круа #
Сили
ок. 8500 ок. 37 000
Жертви и загуби
667 убити
1200 ранени [1]
6 000 убити
700 пленени[2][3]
Битка при Нарва в Общомедия

Битката при Нарва е сражение между руските и шведските войски на 30 ноември 1700 г. в хода на Великата северна война. Шведската армия, предвождана лично от краля Карл XII, побеждава четирикратно превъзхождащите я руски сили, командвани от Карл Евгений де Круа. Цар Петър Велики си възвръща Нарва във втора битка през 1704 г.

След капитулацията на Дания в Травентал и първоначалния неуспех на саксонците в Ливония Петър I решава да атакува шведските владения в Прибалтика. На 4 октомври 1700 войските му, начело с Головин и Огилви, придружавани от доста чуждестранни военни специалисти, обсаждат град Нарва. Карл XII, тогава на 18 г., прехвърля силите си в Пернау и след тежък поход през блатистата Естония се появява пред града на 13 ноември.

Съветът на всичките му генерали е да не приема сражение с русите, тъй като позициите им са силни, а и съотношението на силите е 8 500 шведи срещу около 37 000 руси. Карл XII обаче успява да овладее основния подстъп към руския лагер в теснината Пихайоги и рано сутринта на 19 ноември го атакува. Очакванията на Петър I, който не присъства лично, са, че необучените шведски войници няма да могат да се справят с руските ветерани. Той нарежда на Головин по никакъв начин да не губи битката.

Карл XII приема знамената на победените руски полкове след победата при Нарва. Картина от Густав Седерстрьом, 1910 г.

Шведската атака в изключителна снежна буря обаче е неотразима. В разрез с всички военни правила генерал Реншелд и кралят атакуват руския център и въпреки артилерийския огън след тричасова ръкопашна схватка обръщат русите в бягство. Част от руските полкове се опитват да отстъпят през река Нарва, но капитулират, а отстъплението на останалите по суша е максимално затруднено от шведската кавалерия. Само специалните гвардейски части продължават съпротивата, но и те слагат оръжие до края на деня. Русите губят най-малко 6 000 души срещу 667 шведи.

Тази победа за пръв път създава ореол на Карл XII на непобедим военачалник както в неговите очи, така и в очите на цяла Европа. Русите отстъпват ужасени назад, но не са преследвани поради малобройността на шведските сили и желанието на краля да започне война с Август II.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Liljegren, B., 2000. Karl XII: En Biografi. p 93.
  2. Беспалов А. В. Северная война. Карл XII и шведская армия. Путь от Копенгагена до Переволочной. 1700-1709. - М: Рейтар, 1998. С.43
  3. Lindqvist, Herman. Historien om Sverige, från istid till framtid. Norstedts, 2002. ISBN 91-1-301265-7. с. 288, 297.