Бодо Хел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бодо Хел
Bodo Hell
Роден 15 март 1943 г. (76 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр разказ, радиопиеса
Награди Рауризка литературна награда (1972)
Литературна награда на Виена (1999)
Уебсайт www.bodohell.at

Бодо Хел (на немски: Bodo Hell) е австрийски писател, автор на разкази и радиопиеси

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бодо Хел е роден на 15 март 1943 г. в Залцбург. Следва в залцбургския Моцартеум орган и във виенската Академия за музика, изобразително изкуство, кино и телевизия философия, германистика и история. След това се отдава изцяло на писателска дейност.

Бодо Хел живее във Виена и повече от тридесет години прекарва лятото под върха Дахщайн в Щирия, където отглежда 140 говеда.[1] Това време използва не само за вдъхновение, но и за тежкия труд на селски стопанин и мандраджия.

За литературните си творби Хел работи заедно с Фридерике Майрьокер, която за него е образец в областта на прозата, а също с Ернст Яндл като майстор в модерната лирика.

Хел схваща себе си като „ориентиран към фактите“ автор. Проучва внимателно определени факти, намира тяхната взаимовръзка в белетристичен облик и се опитва да ги изрази със специфичен език.

След 70-те години творбите на Хел се простират от литературни произведения до експериментална проза – публикувани са като книги, радиопиеси, сборници с текстове е фотографии и филми.

През 1997 г. Бодо Хел поема ръководството на литературен курс в рамките на Септемврийската академия и школа за поезия.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • 1977: Dom Mischabel Hochjoch, Drei Bergerzählungen
  • 1983: Stadtschrift, 200 Fotos und Text: „Linie 13A“
  • 1986: Larven Schemen Phantome, Der Donner des Stillhaltens
  • 1987: 666. Erzählungen, Fotos: Bodo Hell
  • 1989: Wie geht's?, Erzählungen, Zeichnungen
  • 1992: Die wirklichen Möglichkeiten, Zwei Reden zum Erich Fried-Preis 1991
  • 1992: Gang durchs Dorf: Fingerzeig, Fotografien zu „BIumenwerk“
  • 1993: Frauenmantel, Fotohistorischer Essay von Kurt Kaindl
  • 1993: Gaußplatz 11
  • 1993: In allen Strophen geläufig
  • 1994: Mittendrin, Erzählungen, Zeichnungen
  • 1996: Herr im Schlaf, Ein Griff ins emblematische Alltagstheater
  • 1999: Die Devise lautet, Erzählung
  • 2000: Augenklappe, Text. Fotografie
  • 2003: Tracht: Pflicht, Lese+Sprechtexte
  • 2006: Frost: relaunched, „Wissen lenkt vom Wissen ab, wissen Sie!“
  • 2008: Admont abscondita, Denk-Bilder aus der barocken Klosterbibliothek
  • 2010: Nothelfer, Essay 60
  • 2011: Immergrün Sudarium/Calendarium
  • 2013: Bodo Hell Omnibus, exemplarische Texte und Kommentare
  • 2014: Matri Mitram, Engelsgespräche/Bildersturm
  • 2015: Stadtschrift [II], Fotos und Texte
  • 2017: Ritus und Rita

Радиопиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1974: Zwettl Gmünd Scheibbs (Mit Liesl Ujvary), ORF
  • 1978: Kopf an Kopf (Mit Liesl Ujvary), NDR
  • 1981: Akustisches Portrait (Mit Liesl Ujvary), SDR
  • 1980: Autorenmusik (Mit Liesl Ujvary, Regie: Günter Guben), SDR Stuttgart
  • 1989: Ziegenmelken (Regie: Bodo Hell) ORF
  • 2013: Landschaft mit Verstoßung

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]