Боинг 707

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боинг 707
Boeing 707-138B Qantas Jett Clipper Ella N707JT.jpg
Описание
Националност Флаг на САЩ САЩ
Тип теснофюзелажен самолет
Производител Boeing Commercial Airplanes
Произведени бройки 865
Първи полет 20 декември 1957 г.
Използван от Pan American World Airways
В експлоатация от 26 октомври 1958 г.
Боинг 707 в Общомедия

Боинг 707 (на английски: Boeing 707) е американски теснофюзелажен самолет с четири двигателя, разработен и произвеждан от Боинг (Boeing Commercial Airplanes) от 1958 г. до 1979 г.

Вариантите на самолета побират от 140 до 219 пътници и могат да летят на разстояние до 4630 – 10 650 km.[1] Разработен е като първия реактивен пътнически самолет на Боинг. Макар той не е реактивен пътнически самолет в експлоатация, той се оказва първият успешен такъв.

Доминирайки в пътническите превози през 1960-те години и задържайки се и през 1970-те години, Боинг 707 по принцип се счита за един пионерите на т. нар. „Реактивна епоха“.[2][3] Той установява Боинг като един от най-големите производители на пътнически самолети и води до разработването на последващите самолети Боинг 720, 727, 737 и 757, които споделят някои общи черти с фюзелажа на 707.

Боинг 707 е разработен от прототипа Боинг 367-80, който лети за пръв път през 1954 г. По-голямо напречно сечение на фюзелажа и други модификации водят до първоначално построяване на варианта Боинг 707-120, който се задвижва от турбореактивни двигатели Pratt & Whitney JT3C. Той полита за пръв път на 20 декември 1957 г. Авиолинията Pan American World Airways започва редовни превози с Боинг 707 на 26 октомври 1958 г. По-късно се появяват скъсеният 707-138 с къс обсег, 707-220 и удълженият 707-320, всички от които влизат в експлоатация през 1959 г. По-малкият вариант 720, имащ и по-малък обсег, е въведен през 1960 г. Вариантът 707-420 с турбовентилаторни двигатели Rolls-Royce Conway се появяват през 1960 г., а двигателите Pratt & Whitney JT3D дебютират с вариантите 707-120B и 707-320B съответно през 1961 г. и 1962 г.

Самолетът се използва за вътрешни полети в САЩ, както и за трансатлантически полети. Използва се и за товарни и военни цели. Комбинираният пасажерско-товарен модел 707-320C е въведен през 1963 г. Сред военните варианти се открояват разузнавателният Боинг E-3 Sentry и Боинг C-137 Stratoliner, осъществяващ ВИП превози. Общо са произведени 865 бройки Боинг 707.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Archived copy. // Архивиран от оригинала на 21 октомври 2011. Посетен на 22 септември 2012.
  2. Wilson, p. 13. Quote: „The Boeing 707, the airliner which introduced jet travel on a large scale.“
  3. Wilson 1999, p. 48. Quote: „The USA's first jetliner, the 707 was at the forefront of jet travel revolution...“