Бомбени атентати в Лондон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бомбени атентати в Лондон
Полицията огражда Ръсел скуеър
Местоположение Лондон, Обединено кралство
Дата 7 юли 2005
8:50 – 9:47 местно време
Цел 3 метровлака, автобус
Оръжие бомба
Смъртни случаи 56 (включително атентаторите)
Ранени 700
Предполагаем извършител Ал Кайда
Бомбени атентати в Лондон в Общомедия
Местата на взривовете на схемата на метрото
Мемориал на жертвите от атентата в Хайд парк

Бомбените атентати в Лондон на 7 юли 2005 г. (на английски: 2005 London bombings) са 4 координирани терористични акта, извършени от ислямски екстремисти.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юли 2005 година сутринта в системата на обществения транспорт на Лондон избухват взривове. Те започват в час пик, в 8:50 ч., когато в разстояние на 50 секунди в 3 влака на Лондонското метро избухват бомби. Почти след час, в 9:47 ч., избухва 4-ти взрив в автобус на Тависток скуеър.

Загиват 52 души и са ранени около 700. Загиват и 4-та терористи-самоубийци: Мохамед Сидик Хан, Джермейн Линдси, Хасиб Хюсейн и Шехзад Танвер. Голям резонанс в обществото предизвиква фактът, че те са граждани на Обединеното кралство, всички (с изключение на Линдси) са родени и израснали във Великобритания, учили са в британски училища[1].

В същото време в Шотландия се провежда среща на Г-8, а в навечерието става известно, че Лондон ще бъде домакин на Летните олимпийски игри 2012.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Вследствие на терористичния акт системата на обществения транспорт в Лондон е парализирана в продължение на денонощие.

Вестник „Observer“ разглежда като възможна причина за атентатите Войната с тероризма, а премиерът Тони Блеър е на мнение, че причините се коренят в изкривено тълкуване на исляма[2].

Във видеоизявление на терорист, разпространено на 6 юли от телевизия „Ал Джазира“, се казва: „Това е само началото на поредица от атаки, които ще продължат и ще стават все по-силни, докато изтеглите войските си от Ирак и Афганистан“[3].

Макар че „Ал-Каида“ официално поема отговорност за атентатите, разследването показва, че терористите не са пряко свързани с организацията.[4] През май 2011 г. в Берлин са открити документи, свързващи с планирането на атаката Рашид Рауф, британски деец на „Ал-Каида“[5].

По броя на жертвите това е най-големият терористичен акт в историята на Великобритания след Локърби (бомба на борда на самолет с 270 жертви) и най-големият брой жертви от взривове в Лондон от времето на Втората световна война.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Плещунов Ф. „Мусульмане Великобритании: поиск новой идентичности“ // ж. „Азия и Африка сегодня“. 2008. № 10. C. 16
  2. ((ru)) Година преди атентатите дипломатът Майкъл Джей посочва външната политика на правителството в Близкия изток и участието на британската армия в иракската война като причина за ръста на ислямския екстремизъм във Великобритания
  3. Video of London suicide bomber released, The Times, 6 July 2006. Посетен на 3 март 2007; a transcript of the tape is available at Wikisource. // Архивиран от оригинала на 13 октомври 2007.
  4. Townsend, Mark. Leak reveals official story of London bombings UK news The Observer. // Guardian. 9 април 2006. Посетен на 17 октомври 2009.
  5. Robertson, Nic Cruickshank, Paul and Lister, Tim (30 April 2012) „Documents give new details on al Qaeda's London bombings“ – в CNN.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Взрывы в Лондоне (2005)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.