Бона Станчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бона Станчева
българска революционерка
Родена
Починала
1900 г. (70 г.)

Бона Симеонова Станчева, по баща Ганева Витанова, е българска революционерка. Известна е с прозвището Бяла Бона.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1830 г. в Търново. Баща ѝ Ганьо Витанов участва във Велчовата завера (1835). Учи при вуйчо си Н. Симитя. От баща си наследява голяма страноприемница, известна като Бониния хан. Там укрива революционери, пренася тайна кореспонденция, събира пари и секретни сведения. Умира през 1900 г. в Търново.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тодев, Илия (ръководител). Кой кой е сред българите XV – XVIII в.. София, Издателска къща „Анубис“, 2000. ISBN 954-426-229-6. с. 259.