Борис Ганев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Ганев
български офицер и летец
Звание

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
30 юни 1948 г. (45 г.)

Борис Радев Ганев е съветски и български военен офицер, генерал-майор, летец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 юли 1902 г. в никополското село Лозица в семейството на учителя Ради и съпругата му Иванка. Завършва Лозаро-винарското училище в Плевен.

Известно време е учител. След Първата световна война постъпва като войник-доброволец и е зачислен в първа колоездачна дружина. Поради това може да се запише да учи в Свободния университет. През 1927 г. завършва авиационното училище и излиза със звание пилот-авиатор.

Започва службата си като летец в бомбардировъчното ято на Въздушните войски. От 1928 до 1930 г. учи в Школата за запасни офицери, но излиза със звание фелдфебел-школник с подофицерски чин. След негов протест и този на негови колеги е уволнен дисциплинарно на 1 май 1931 г.

През декември 1931 г. заминава за Германия под предлог, че ще учи, но от там имигрира в СССР. Там под името Василий Петров Славчев служи в съветската авиация до 25 октомври 1944 г. По време на военната си служба в СССР е последователно инструктор, командир на ескадрила и началник-щаб на Тамбовското авиационно училище. После е началник на авиационна група в Красноярск и началник-курс за висша летателна подготовка в Минерални води и Ташкент. По време на Втората световна война е инструктор по безопасността на полетите в средноазиатските републики на СССР.

На 25 октомври 1944 г. по нареждане на Георги Димитров се завръща в България[1]. Назначен е за началник на учебните заведения на Военновъздушните сили на Българската армия. От декември 1946 г. е началник на новосъздадената Дирекция „Въздушни съобщения“.

Убит е на 30 юни 1948 г. при редовен полет от София-Варна-Бургас-София от групата на Страхил Михалакиев при отвличането на самолета на дирекцията. Произведен е посмъртно в генерал-майор[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]