Борис Лавреньов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Лавреньов
руски писател
Boris Lavrenev.jpg
Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Националност Флаг на СССР СССР
Професия писател
Борис Лавреньов в Общомедия

Борис Андреевич Лавреньов (на руски: Бори́с Андре́евич Лавренёв), истинска фамилия Сергеев, е руски съветски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лавреньов е роден на 17 юли 1891 г. в Херсон, Украйна, в семейство на учител по литература. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1905 – 1911). Още там започва да пише стихове.

Участва в Първата световна война и в Гражданската война в Русия. По време на Втората световна война е военен кореспондент.

Той е сред основателите на жанра героично-революционна драма. Автор е на разкази и повести за гражданската война, стихове и др.

Носител на Държавната награда на СССР през 1946 и 1950 г. Умира в Москва на 7 януари 1959 г. Погребан е в московски гробища.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вятърът“ – повест, 1924 г.
  • „Звезден цвят“ – повест, 1924 г.
  • „История за простите неща“ – повест, 1924 г.
  • „Четиридесет и първият“ – повест, 1924 г.
  • „Седмият спътник“ – повест, 1927 г.
  • „Гравюра на дърво“ – повест, 1924 г.
  • „Разлом“ – пиеса, 1928 г.
  • „Песента на Черноморския флот“ – пиеса, 1943 г.
  • „За тези, който са в морето“ – пиеса, 1945 г.
  • „Гласът на Америка“ – пиеса, 1949 г.
  • „Лермонтов“ – пиеса, 1953 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]