Борис Лавреньов

Борис Лавреньов
	Борис Лавреньов
руски писател
Роден	5 юли 1891 г. (стар стил) Херсон, Руска империя
Починал	7 януари 1959 г. (67 г.) Москва, СССР
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Националност	СССР
Учил в	Юридически факултет на Императорския Московски университет
Работил	писател
Литература
Жанрове	Повест, Очерк, пиеса
Течение	социалистически реализъм
	Борис Лавреньов в Общомедия

Борис Андреевич Лавреньов (на руски: Бори́с Андре́евич Лавренёв), истинска фамилия Сергеев, е руски съветски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лавреньов е роден на 4 юли 1891 г. в Херсон, Украйна, в семейство на учител по литература. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1905 – 1911). Още там започва да пише стихове.

Участва в Първата световна война и в Гражданската война в Русия. По време на Втората световна война е военен кореспондент.

Той е сред основателите на жанра героично-революционна драма. Автор е на разкази и повести за гражданската война, стихове и др.

Носител на Държавната награда на СССР през 1946 и 1950 г. Умира в Москва на 7 януари 1959 г. Погребан е в московски гробища.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Вятърът“ – повест, 1924 г.
„Звезден цвят“ – повест, 1924 г.
„История за простите неща“ – повест, 1924 г.
„Четиридесет и първият“ – повест, 1924 г.
„Седмият спътник“ – повест, 1927 г.
„Гравюра на дърво“ – повест, 1924 г.
„Разлом“ – пиеса, 1928 г.
„Песента на Черноморския флот“ – пиеса, 1943 г.
„За тези, които са в морето“ – пиеса, 1945 г.
„Гласът на Америка“ – пиеса, 1949 г.
„Лермонтов“ – пиеса, 1953 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]