Борис Лавреньов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Лавреньов
руски писател
Boris Lavrenev.jpg
Роден
Починал
7 януари 1959 г. (67 г.)
Националност Флаг на СССР СССР
Професия писател
Борис Лавреньов в Общомедия

Борис Андреевич Лавреньов (17 юли, 1891 – 7 януари, 1959) – руски съветски писател и драматург. Автор на разкази и повести за гражданската война, пиеси и др. Носител на Държавната награда на СССР през 1946 и 1950 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Лавреньов е роден на 17 юли 1891 г. в Херсон, Украйна, в семейство на учител по литература. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1905 – 1911). Още там започва да пише стихове. Участник е в Първата световна война и в Гражданската война. Бил е военен кореспондент по време на Втората световна война. Той е един от основателите на жанра героично-революционна драма.

Умира на 7 януари 1959 г. Погребан в е Московските гробища.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вятърът“ – повест, 1924 г.
  • „Звезден цвят“ – повест, 1924 г.
  • „История за простите неща“ – повест, 1924 г.
  • „Четиридесет и първият“ – повест, 1924 г.
  • „Седмият спътник“ – повест, 1927 г.
  • „Гравюра на дърво“ – повест, 1924 г.
  • „Разлом“ – пиеса, 1928 г.
  • „Песента на Черноморския флот“ – пиеса, 1943 г.
  • „За тези, който са в морето“ – пиеса, 1945 г.
  • „Гласът на Америка“ – пиеса, 1949 г.
  • „Лермонтов“ – пиеса, 1953 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]