Борис Теплов
Облик
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Борис Теплов | |
| руски психолог | |
| Роден |
8 октомври 1896 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 28 септември 1965 г.
Москва, Русия |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Работил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
Борис Михайлович Теплов (на руски: Бори́с Миха́йлович Тепло́в) е съветски психолог, основател на школата по диференциална психология, към която също принадлежат В. Небьлицьн и В. Мерлин.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]От 1958 до 1965 е главен редактор на журнала „Въпроси по психология“. Изучава вродените способности, характер, темперамент и разработва методи за тяхната обективна диагностика и измерване. Спори с Алексей Леонтиев, който отрича вродените способности и индивидуални различия и подчертава влиянието на средата върху човека.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Теплов Б.М. Проблемы индивидуальных различий. М. 1965.
- Теплов Б.М. Психология музыкальных способностей.
- Теплов Б.М. „Способности и одаренность“ Архив на оригинала от 2009-10-05 в Wayback Machine.
- Теплов Б.М. Ум[неработеща препратка]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Теплов, Борис Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |