Боуен техника
Техниката Боуен е холистична методика, базираща се на възможностите на тялото за саморегулация. Често описвана като „хомеопатията на мануалната медицина“ тя спада към групата на допълващите медицински практики.
История[редактиране | редактиране на кода]
Създадена е в Австралия от Томас Амброуз Боуен (1916 – 1982), който не е имал медицинско образование.[1] По професия дърводелец, но по призвание лечител, Том Боуен описва своите терапевтични движения като „дар от Бога“.[2] Известно е желанието на Том да бъде приет за член на Австралийския регистър на остеопатите през 1981 г. След проведено интервю и въпреки ефективността на работата му той получава отказ, базиран на липсата на медицинско образование.[3] В същото време, официални документи от обществен доклад на правителството на щата Виктория, Австралия, проведено през 1974 г., показват, че Том Боуен е третирал около 13 000 пациента на година с успеваемост от завидните 80% при най-различни симптоми, дисфункции и състояния.[4][5] През 1973 г. Боуен сам е споделял възможността да третира средно около 65 пациента на ден, цифра недостижима и до днес от други Боуен терапевти.[6]
Том Боуен не е документирал своята работа, вследствие на което, години след смъртта му, методиката преминава през няколко различни интерпретации.[6] Тя получава името „Техниката Боуен“ едва четири години след смъртта на създателя си. Само шест души са имали възможност да наблюдават и регистрират работата на Том Боуен. Един от тях – Ози Ренч, създава Австралийската Академия за Боуен терапия през 1986 г., превръщайки Техниката Боуен в една от най-бързо разпространяващите се в света неконвенционални терапевтични модалности.
Методика[редактиране | редактиране на кода]
Терапията Боуен се състои от нежни, прехвърлящи движения върху мускули, сухожилия, нерви и фасциални структури.[7] Отличителните черти на терапията са минималното физическо въздействие върху тялото и задължителните паузи между Боуен движенията.[8] Боуен движенията активират неврорефлекторни механизми, които тялото има за регулация, а паузите са необходимото време на тялото да реагира, да приведе в действие подадените импулси и да се успокои преди следващата серия импулси.[2] Движенията обикновено се правят върху кожа или през леки дрехи. Клиентите споделят приятно чувство на релаксация и комфорт.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Walsh, Nancy. Touch therapy may thaw frozen shoulder (Small Study of Bowen Technique) // Family Practice News (15). 2002.
- ↑ а б Young, J. Complementary Medicine For Dummies. For Dummies, 2007. ISBN 0-470-02625-1. с. 257 – 8.
- ↑ Matthews, K. Healing Hands – About Tom Bowen // Geelong Advertiser. 3 април 1999.
- ↑ Hansen, Christine и др. What is Bowenwork®? A Systematic Review // The Journal of Alternative and Complementary Medicine 17 (11). 2011. DOI:10.1089/acm.2010.0023. с. 1002.
- ↑ Klotter, Julie. Bowen Technique // Townsend Letter for Doctors and Patients. via HighBeam Шаблон:Subscription required, януари 2005. Архивиран от оригинала. Посетен на 17 януари 2013.
- ↑ а б Pennington, Katrina. Bowen Therapy: a review of the profession // Journal of the Australian Traditional-Medicine Society 18 (4). 2012. с. 217.
- ↑ Bowen Unravelled, A journey into the Fascial Understanding of The Bowen Technique, Lotus Publishing, 2013 ISBN 978-1-58394-765-4
- ↑ Andrea, Kargel-Schwanhaeusser. General features and quality of Bowen therapy // European Journal of Integrative Medicine 4. 2012. DOI:10.1016/j.eujim.2012.07.919. с. 189.