Брижит Бардо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брижит Бардо
Brigitte Bardot
френска актриса, певица и модел
Брижит Бард (1962)
Брижит Бард (1962)

Родена

Религиякатолицизъм[1]
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Работила вактриса
НаградиОрден на почетния легион
Давид на Донатело
Актьорска кариера
Активност1952 – 1973
Семейство
СъпругРоже Вадим
(1952 – 1957; развод)
Жак Шарие
(1959 – 1962; развод)
Гюнтер Закс
(1966 – 1969; развод)
Бернар д’Ормале
(1992-днес)
ПартньорЖилбер Беко
Серж Генсбур
ДецаНикола-Бенуа Шарие

ПодписBrigitte Bardot Signature.svg
Уебсайтwww.fondationbrigittebardot.fr
Брижит Бардо в Общомедия
Брижит Бардо (1968)
Брижит Бардо (2002)

Брижит Бардо[2][3][4][5] (на френски: Brigitte Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, [6] певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 50-те и 60-те години на ХХ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 година е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.

По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 година. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява на бъдещия ѝ живот и кариера.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 година, участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 година след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

По време на кариерата си в шоу-бизнеса тя участва в 47 филма, с изпълнения в няколко музикални предавания и записва над 60 песни.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.[7]

През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.[8]

След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.

През 2000 година тя инициира полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.[9]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1952 Нормандската дупка Le Trou Normand Жавоте Льомоан Жан Бойер
1955 Големите маневри Les Grandes Manœuvres Люси, дъщерята на фотографа Рене Клер
1956 И бог създаде жената Et Dieu… créa la femme Жулиет Роже Вадим
1957 Парижанката Une Parisienne Брижит Лорие Мишел Боарон
1958 Перли на лунна светлина Les bijoutiers du claire de lune Урсула Роже Вадим
1958 В случай на нещастие En cas de malheur Ивета Моде Клод Отан-Лара
1959 Жената и куклата La Femme et le Pantin Ева Маршан Жулиен Дювивие
1959 Бабет отива на война Babette s'en va-t-en guerre Бабет Кристиан-Жак
1959 Искате ли да танцувате с мен? Voulez-vous danser avec moi? Виржиния Дандио Мишел Боарон
1960 Истината La Vérité Доминик Марсо Анри-Жорж Клузо
1961 Личен живот Vie privée Жил Луи Мал
1963 Презрението Le Mépris Камил Жавал Жан-Люк Годар
1964 Папараци Une ravissante idiote Пенелопа Лайтфеър Едуар Молинаро
1965 Вива Мария! Viva Maria! Мария Луи Мал
1968 Шалако Shalako графиня Ирина Лазаар Едуард Дмитрик
1970 Нова в занаята Les Novices Анес Ги Казарил
1971 Петролотърсачките Les Pétroleuses Луиза / Френчи Кинг Кристиан-Жак
1971 Булевардът на рома Boulevard Du Rhum Линда ла Рю Робер Енрико
1973 Дон Жуан-73 Don Juan ou Si Don Juan était une femme... Жуана Роже Вадим

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Brigitte Bardot, Noonoah, le petit phoque blanc, Éditions Grasset Jeunesse, 1978, 25 p. (ISBN 978-2-246-00574-2)
  • Brigitte Bardot, Initiales B.B.: mémoires, Éditions Grasset, 1996, 566 p. (ISBN 978-2-246-52601-8)
  • Brigitte Bardot, Le Carré de Pluton: mémoires, Éditions Grasset, 1999, 693 p. (ISBN 978-2-246-59501-4)
  • Brigitte Bardot, Un Cri dans le silence, Éditions du Rocher, 2003, 170 p. (ISBN 978-2-268-04725-6)
  • Brigitte Bardot (en collaboration avec François Bagnaud), Pourquoi?, Éditions du Rocher, 2006, 298 p. (ISBN 978-2-268-05914-3)
  • Brigitte Bardot (en collaboration avec François Bagnaud), Mes as de cœur, Paris, Éditions Arthaud, 2014, 192 p. (ISBN 978-2-08-130605-9)
  • Brigitte Bardot et Anne-Cécile Huprelle, Larmes de combat, Éditions Plon, 2018 (ISBN 2259263755)
  • Brigitte Bardot, Initiales B.B.: mémoires, Éditions Grasset, réédition 2020, 640 p. (ISBN 978-2-246-82541-8)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.religionenlibertad.com.
  2. Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, София: Народна просвета, 1982.
  3. „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984.
  4. „Съвременна българска енциклопедия“, София: Елпис, 1993.
  5. Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, София: БАН, 1999.
  6. Brigitte Bardot, IMDb.com.
  7. Brigitte Bardot Gives Up Films at Age of 39. // Modesto, California, The Modesto Bee, 7 June 1973. с. A-8. Посетен на 17 August 2010.
  8. Carlson, Peter. Swept Away by Her Sadness. // People. 24 October 1983. Посетен на 13 January 2017.
  9. Bardot fined for racist remarks. // BBC News. London, 16 June 2000. Посетен на 13 March 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за