Бриуни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бриуни
Brijuni
Naconal park Brijuni-Excavations - panoramio.jpg
Национален парк Бриуни
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 36,3 km²
Най-висока точка m
Relief map of Croatia.png
44.9167° с. ш. 13.7667° и. д.
Местоположение в Хърватия
Бриуни в Общомедия

Бриуни (на хърватски: Brijuni ) са 14 на брой хърватски острови в северната част на Адриатическо море, около западното крайбрежие на Истрия. Архипелагът е обявен за национален парк на Хърватия на 27 октомври 1983 г.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от национален парк Бриуни

Общата площ на 14-те острова и прилежащите към тях рифове е 36,3 км². Бреговата линия е с дължина 37,8 км и е силно изрязана. Бриуни се намират на 6 км от местния административен център, пристанищния град Пула на континента. От континенталната част те са отделени чрез пролива Фажана.

В групата острови с по-големите си размери изпъкват Вели Бриун (5,7 км²), Мали Бриун (1,7 км²) и Ванга (познат и като Красница) (0,18 км²).

В административно отношение архипелагът попада в границите на Истрийска жупания.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Бриуни за разлика от останалите адриатически острови са равнинни и покрити с гори. Умереният климат, високата относителна влажност и плодородните почви са осигурили тук добри условия за богата и разнообразна субтропическа растителност. В изобилие растат лаврови дървета, средиземноморски дъбове, ели, маслинови дървета, розмарин. Широко разпространени са също кедъра, евкалипта, миртата, пинията, олеандъра и много други средиземноморски видове. Неслучайно вечнозелените гори на Бриуни се смятат за едни от най-красивите в Хърватия.

Бриуни са обявени за национален парк, тъй като са местообитание на различни видове редки животни и растения. В морето около островите има морски таралежи, което е знак за чистотата на водата.

В границите на националния парк има и зоологическа градина с екзотични видове животни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът Бриуни е населен от древни времена. Първите следи от заселници датират от около 3000 г. пр.н.е.[1] Тук живеят последователно илири, келти, римляни, остготи, ромеи, венецианци.

Открити са останки от римски дворец от I—II в., римски затвор, храм посветен на Венера, базиликата Св.Мария от V—VI в., църквата Св.Герман от XV в.

До XIX век островите се използват главно като каменоломни. Така напр. след като те стават притежание на Австрия от 1815 г. добиваните тук камъни са транспортирани за строителни цели до Виена и Берлин. На самите острови също са издигнати укрепления - две големи на остров Мали Бриун за защита на военноморския флот, който австрийците разполагат в Пула, и пет по-малки укрепления на остров Вели Бриун.

Паметникът на д-р Кох на остров Вели Бриун

През 1893 г. австроунгарският флот е преместен от Пула и островите Бриуни са купени за 100 000 марки от австрийския магнат Паул Купелвизер. Той се заема да превърне групата острови в луксозен летен курот и санаториум. Започва мащабно строителство на басейни, конюшни, спортни площадки, зони за разходки. Но избухва епидемия от малария, от която заболява и самият Купелвизер. Той кани на острова известния лекар Робърт Кох, който по същото време провежда системни изследвания на различни начини на лечение на това заболяване и Кох прекарва две години на острова - от 1900 до 1902 г. Купелвизер се съобразява с препоръките на доктор Кох и нарежда пресушаването на всички блата на Бриуни, където се развъждат маларийните комари, а за лечението на заболелите пациенти осигурява хинин. По такъв начин епидемията е овладяна и Купелвизер поставя в чест на доктор Кох паметник, който и до сега стои близо до църквата Св.Герман.

Курортът на Паул Купелвизер става наистина популярно място за отдих за европейския елит и е посещаван от много аристократи.[2] Но избухването на Първата световна война осуетява по-нататъшните планове на Купелвизер за развитието му. Бриуни се превръща във военна база и на него са дислоцирани около 2600 войници.

След приключването на войната цяла Истрия, включително и архипелагът, попадат под контрола на Италия, въпреки това обаче Бриуни остава собственост на семейство Купелвизер. Синът на Паул Купелвизер, Карл Купелвизер, прави опит да запази курорта, но по време на Голямата депресия в 30-те години на XX век фалира и се самоубива. През 1936 г. островите Бриуни преминават под юрисдикцията на Министерството на финансите на Италия[3]. За кратко започва нов разцвет, тъй като дотук са организирани ежедневни рейсове на хидроплан. Но след започването на Втората световна война архипелагът отново е превърнат във военноморска база и на няколко пъти през войната е бомбардиран.[4]

От 1945 г. архипелагът влиза в състава на Югославия и от юни 1947 до август 1979 г. е използван като резиденция на Тито.[5]

Диви животни се разхождат свободно сред туристите на Бриуни

През 1978 г. в северната част на на острова Вели Бриун е създаден сафари парк на площ от 9 ха с екзотични животни, повечето от които са подарени на Тито от негови високопоставени гости при посещенията им в резиденцията. Така напр. през 1970 г. Индира Ганди дарява за парка двойка двегодишни слончета на име Сони и Ланка, които също остават на острова.

От началото на 90-те години на XX век вилите на островите Ганга, Галия и Мадона, част от архипелага, се използват като летни резиденции на хърватския президент и целогодишно се охраняват от специален гарнизон на Бриуни[6]. Но поради липса на държавни средства за поддържка на инфраструктурата и заради забраната за ново строителство предвид статуса на национален парк, през 2000 г. курортите на архипелага са изоставени и западат.

Понастоящем има планове за модернизацията на курорта по отношение на канализационната мрежа, електроснабдяването, реновиране на съществуващите ресторанти и т.н. в рамките на проекта „Brijuni Rivijera“.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]