Брунко Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брунко Илиев
Персонална информация
Дата на раждане 22 ноември 1945
Място на раждане Трънчовица,България
Дата на смъртта 9 ноември 2016

Брунко Илиев е волейболен състезател и треньор. Баща е на известния волейболен национал Ивайло Гаврилов.

Състезател[редактиране | редактиране на кода]

Започва волейболната си кариера като войник в Строителните войски, където е забелязан от Тодор Пиперков и привлечен в Славия. С този отбор печели сребърни медали през 1970 година и титлите на България през 1974 и 1975 година.

През 1980 година продължава кариерата си в Истанбул, Турция и достига до трето място за купата на Европа.

Член е на националния състав, спечелил сребърните медали на световното първенство в София през 1970 г. Участва в Олимпиадата в Мюнхен, където българският национален отбор достига до полуфинали.

Треньор[редактиране | редактиране на кода]

Национални отбори[редактиране | редактиране на кода]

Тренъор на младежкия национален отбор по волейбол, станал европейски шампион за младежи -1986 г.

Води българския национален отбор по волейбол 3 пъти (през 1994 г. – като дебютант в Световната лига достига 4-то място, 1999 и 2004)

Клубни отбори[редактиране | редактиране на кода]

Води мъжкия отбор на Левски с които постига 3 златни медала.

Известно време е треньор на юношеските отбори на „Славия“. През 2012 година поема мъжкия отбор на „Славия“[1].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Състезател[редактиране | редактиране на кода]

  • Сребърен медал от първенството на България (1970 г.)
  • Шампион на България със Славия (1974 г. и 1975 г.)
  • Сребърен медал от СП за мъже в София (1970 г.)

Треньор[редактиране | редактиране на кода]

  • Европейски шампион с младежкия национален отбор на България през 1986 г.
  • Шампион на България начело с Левски (София) 1999 г., 2000 г. и 2009 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]