Бруно Бетелхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бруно Бетълхайм
Bruno Bettelheim
американски психолог от австрийски произход
Роден
Починал
13 март 1990 г. (86 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Образование Виенски университет
Работил в Чикагски университет

Уебсайт Страница в IMDb

Бруно Бетелхайм (на немски: Bruno Bettelheim) е американски психолог от австрийски произход, философ по образование. Особено сериозен е приносът му към детската психология и теориите за аутизма. През 1938 г. е депортиран в Дахау и Бухенвалд и прекарва там една година. Емигрира в САЩ през 1939 г. В течение на месеците, прекарани в концентрационните лагери, наблюдава поведението на задържаните и въвежда понятието екстремна ситуация. Това е „ситуация, която субектът изживява като водеща неминуемо до неговото унищожение“ и на която той може да противопостави само психологически защитни механизми. Впоследствие, убеден в неизбежността на съдбата си, субектът престава да се бори и очаква само близката смърт. Въз основа на наблюденията си Бетелхайм стига до определени изводи и прави практически заключения: щом пагубната среда може да доведе до унищожението на личността, трябва да е възможно „възстановяването“ на психотични деца и връщането им в живота, като им се създадат подходящи условия. Опитът му с психотични деца е описан в: Празната крепост (1969), Само любов не стига (1970), Бегълци от живота (1973), Как да бъдем приемливи родители (1988).

Любопитен факт: Бетелхайм се появява като самия себе си във филма на Уди Алън „Зелиг“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основни трудове
  • 1943 „Individual and Mass Behavior in Extreme Situations“, Journal of Abnormal and Social Psychology, 38: 417–452.
  • 1950 Love Is Not Enough: The Treatment of Emotionally Disturbed Children, Free Press, Glencoe, Ill.
  • 1954 Symbolic Wounds; Puberty Rites and the Envious Male, Free Press, Glencoe, Ill.
  • 1955 Truants From Life; The Rehabilitation of Emotionally Disturbed Children, Free Press, Glencoe, Ill.
  • 1959 „Joey: A 'Mechanical Boy'„, Scientific American, 200, March 1959: 117–126. (Върху случая на момче, което смята себе си за робот.)
  • 1960 The Informed Heart: Autonomy in a Mass Age, The Free Press, Glencoe, Ill.
  • 1962 Dialogues with Mothers, The Free Press, Glencoe, Ill.
  • 1967 The Empty Fortress: Infantile Autism and the Birth of the Self, The Free Press, New York
  • 1969 The Children of the Dream, Macmillan, London & New York (За израстването на децата в кибуц.)
  • 1974 A Home for the Heart, Knopf, New York. (За Бетелхаймовото Ортогенично училище за шизофренични и аутистични деца към Чикагския университет.)
  • 1976 The Uses of Enchantment: The Meaning and Importance of Fairy Tales, Knopf, New York. ISBN 0-394-49771-6
  • 1979 Surviving and Other Essays, Knopf, New York (Включва есето „The Ignored Lesson of Anne Frank“.)
  • 1982 On Learning to Read: The Child's Fascination with Meaning (в съавторство с Karen Zelan), Knopf, New York
  • 1982 Freud and Man's Soul, Knopf, 1983, ISBN 0-394-52481-0
  • 1987 A Good Enough Parent: A Book on Child-Rearing, Knopf, New York
  • 1990 Freud's Vienna and Other Essays, Knopf, New York
  • 1993 Bettelheim, Bruno and Rosenfeld, Alvin A, „The Art of the Obvious“ Knopf.
  • 1994 Bettelheim, Bruno & Ekstein, Rudolf: Grenzgänge zwischen den Kulturen. Das letzte Gespräch zwischen Bruno Bettelheim und Rudolf Ekstein. In: Kaufhold, Roland (ed.) (1994): Annäherung an Bruno Bettelheim. Mainz (Grünewald): 49–60.
На български
  • „Вълшебство в действие. Смисъл и значимост на приказките“. // Бюлетин на СБП (София), 1986, № 4, с. 3-67.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на частичен материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.