Букан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Букан
بۆکان
— град —
Iran Bukan 2012.jpg
Iran relief location map.jpg
36.5208° с. ш. 46.2117° и. д.
Букан
Страна Flag of Iran.svg Иран
Провинция Западен Азербайджан
Надм. височина 1365 m
Население 171 773 души (2012)
Телефонен код 062
Часова зона UTC+3:30
Официален сайт boukan.ir
Букан в Общомедия

Букан (на персийски: بۆکان) е град в Иран, провинция Западен Азербайджан. При преброяването от 2012 г. има 171 773 жители.[1]

Жителите му говорят предимно кюрдски език.[2]

Като се вземе предвид историята на района, и в съответствие с археологическите открития, от ранни времена Букан е населен от племена, които обитават подножието на Загроската планинска верига. Археологически, най-старите останки, които са възстановени са от могилите Гарагуз, Нахит и Гаракенд. По времето на династия Каджар са възстановени повече от 150 обекта в Букан.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Букан е столица на цивилизацията Маннея от преди около 3000 години под името Изерту.[4] Тази цивилизация се заселва в кюрдския регион в северозападната част на Иран.[5] Те носят изкуството на правене на гланцирани тухли. Тухлите са с цветни рисунки, които остават непокътнати след близо 3000 години. Някои екземпляри от тях се намират в Музея на Източните древни тухли в Токио.

География[редактиране | редактиране на кода]

Букан се намира на юг от езерото Урмия на около 1300 метра над морското равнище, в провинция Западен Азербайджан. Градът се намира на източния бряг на река Симине, известна сред местните като Коми Букан, на пътя между Саке и Миандоаб.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населен е с кюрди, които говорят сорани, диалект на кюрдския език. Провинциалното население се занимава със земеделие (пшеница, ечемик и други зърнени култури, захарно цвекло, тютюн), градинарство и животновъдство. В миналото съществува и еврейска общност от около 70 семейства.[6]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 1996 г. 94% от населението на града са мюсюлмани. Предимно сунити.[7]

От 1949 г. до 1952 г. стотици евреи се заселват в града. В наши дни повече от 150 000 кюрдски евреи, живеят в Израел.[8]

Замък Сардар[редактиране | редактиране на кода]

През 1247 г. Сардар Азиз Хан Мукри от област Сардащ построява замък в близост до големия язовир на града. Замъкът носи името на своя основател. Построен е на върха на хъм и е висок 13 метра, основните строителни материали са тухли и греди.

През 1325-1351 г. замъкът се превръща в полицейското управление, поща и училище. Разрушен е напълно през 1361 г. и е заменен с новопостроена сграда, която се използва като станция Басидж.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. World Gazetteer. //
  2. Rahim Farrokhnia (Iranian Kurds: A Case Study of Bukan) 2006-2012, University Hamadan, Iran
  3. hassanzade, Yuosef, izertu historical Monuments (Bukan) 2007, ISBN 9789640401408
  4. KARGAR, B. ۲۰۰۴. Qalaichi: zirtu: Center of Manna, Period Ib, in M. Azarnoush (ed.)
  5. GODARD, A. ۱۹۴۹. Izirtu(Bukan), La capitale du pays des Manneens, Zibie et Armaid. Comptes de Academie des Inscriptions et Belles-Lettres: ۳۱۲-۳۱۳
  6. Razmārā, Ḥosayn-ʿAli. Farhang-e Joḡrāfiāi-e Irān IV. Tehran, The Geographical Bureau of the Iranian Armed Forces, 1950. с. 98. cited by Būkān. // Iranica Online. Архивиран от оригинала на 29 април 2011.
  7. Religion Bukan
  8. pp 3, 2011, Magazine, Cord, Israel 2011, Iraqi Kurdistan, Kurdish Jews
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bukan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.