Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Никозия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българско училище
„Св. св. Кирил и Методий“
Информация
Седалище НикозияКипър
Основаване24 септември 2006 г.;
преди 17 години
 (2006-09-24)
ДиректорГалина Иванова–Кумбару
Учители8
Навигация
35.1746° с. ш. 33.3454° и. д.
Местоположение в Никозия.
Адресул. „Тисеос“ № 61
Телефон(+357) 99 22 44 57
E-mailinfo@bgculturalcenter.org
Сайтbgculturalcenter.org

Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ е училище на българската общност в град Никозия, Кипър. Основател и директор на училището е Галина Иванова-Кумбару.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Училището е основано на 24 септември 2006 г. Идеята възниква спонтанно сред няколко български майки, чиито деца посещават едно и също кипърско училище и чиято грижа за българското като ценност и стремеж да бъде запазено и достойностено у децата им. Желанието на създателите е училището да се превърне в институция, която отстоява културната идентичност на българите, живеещи в Кипър.

Училището се оказва културен обединителен център, подпомагащ и стимулиращ процеса на сдружаване сред българската общност в Никозия. Ролята на жените в това отношение е водеща.

Оформя се пространство, където децата (а и техните майки и бащи) могат да общуват на български език. Така се стимулира процесът на изграждане на малки български общности (групи по интереси от родителите) и се обособява културно пространство за общуване на български език и извън училище. Тези групи са подкрепящи и са вид бариера срещу културна асимилация на децата.

През февруари 2008 г. се създава фондация Български културен център „Кирил и Методий“, която поема управлението на Българското училище в Никозия.

Децата, които посещават училището, владеят в различна степен български език, имат различни образователни потребности и нагласа относно мотивацията за изучаване на български език. Основно могат да се обособят в две групи: деца – билингви (от смесени бракове), за които българският по-скоро е втори език, а понякога чужд и деца на икономически емигранти; пристигащи от България, чиито брой лавинообразно нараства. Тази нехомогеност на децата поражда методически проблеми при организирането на обучението по български език и литература, както и такива, свързани с учебното съдържание и учебен план.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]