Бъркшър Хатауей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Бъркшър Хатауей“
Лого на „Бъркшър Хатауей“
Копроративните офисите на Бъркшър
Копроративните офисите на Бъркшър
Тип публична компания
Търгувана като NYSE:BRK.A (Клас A)
NYSE:BRK.B (Клас Б)
S&P 100 компонент (BRK.B)
S&P 500 компонент (BRK.B)
Индустрия конгломерат
Основана 1839 г., Къмбърленд, Роуд Айланд, САЩ
Основател Оливър Чейс
Седалище Омаха, Небраска, САЩ
Ключови личности Уорън Бъфет
Служители ~ 389,373 (2018)
Годишни приходи Повишение$275.5 милиарда (2018)
Чиста печалба Понижение$4.02 милиарда (2018)
Сума на баланса Повишение$348.7 милиарда (2018)
Общо активи Повишение$707.8 милиарда (2018)
Собственик Уорън Бъфет (30.71% от гласовете и 16.45% от икономическите дялове)
Уебсайт www.berkshirehathaway.com
„Бъркшър Хатауей“ в Общомедия

„Бъркшър Хатауей“[1] (на английски: Berkshire Hathaway) е американско мултинационално конгломератно холдингово дружество, базирано в Омаха, Небраска, чиято основна дейност е застраховане[2] и финансови услуги.

Корпорацията притежава изцяло компаниите GEICO, Duracell, Dairy Queen, BNSF, Lubrizol, Fruit of the Loom, Helzberg Diamonds, Long & Foster, FlightSafety International, Pampered Chef и NetJets, а също притежава и 38,6% от Pilot Flying J; 26.7% от the Kraft Heinz Company, значителен миноритарен дял в Американ Експрес (17,6%), Wells Fargo (9,9%), Кока-Кола (9,4%), Bank of America (6,8%) и Епъл (5,22%). От 2016 компанията е придобила значителни дялове в едни от най-големите американски въздушни превозвачи и към момента е най-големият акционер в United Airlines и Delta Air Lines, както и един от трите най-големи в Southwest Airlines и American Airlines. Бъркшър Хатауей отбелязва среден ръст от около 19% за акционерите си от 1965 (в сравнение с 9,7% от S&P 500, заедно с дивидентите за същия период), като в същото време притежава големи количества свободен капитал и минимален дълг.

Компанията е позната, заради контрола и лидерството на Уорън Бъфет, който изпълнява длъжността на директора на борда и на главен изпълнителен директор, както и Чарли Мънгър, който е вицепрезидент на компанията. В ранната част от кариерата си в Бъркшър, Бъфет се фокусира върху дългосрочните инвестиции в публично търгувани компании, но в по-скорошни времена, често купува цели компании. Към момента Бъркшър притежава разнообразно портфолио от бизнеси, включващи конфекция, търговия на дребно, железопътни линии, обзавеждане на дома, енциклопедии, производство на прахосмукачки, продажба на бижута, издаване на вестници, производство и дистрибуция на униформи, както и няколко регионални електрически и газови предприятия.

Според списъка на Форбс Глобъл 2000, Бъркшър Хатауей е третата най-голяма публично търгувана компания в света, десетият най-голям конгломерат по приходи и най-голямата компания за финансови услуги по приходи в света.

Към февруари 2019 Бъркшър е петата най-голяма компания в индекса S&P 500 по пазарна капитализация и е популярна заради цената на акциите си. Дяловете от клас А се търгуват около $300 000, което ги прави най-скъпите в света. Причината за това е, че компанията никога не е предприемала стоков разделяне на дяловете си от Клас А. В писмо до акционерите от 1984, Бъфет съобщава, че не възнамерява да раздели акциите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Оливър Чейс (1769 – 1852)
Завод Хатауей в Ню Бедфорд

Бъркшър Хатауей проследява корените си до компания за текстилно производство, основана от Оливър Чейс през 1839 като Valley Falls Company във Вали Фоулс, Роуд Айланд. Преди това Чейс работи за Самюел Слейтър, основателят на първата успешна текстилна фабрика в Америка. Чейс основава първата си текстилна фабрика през 1806. През 1929, Valley Falls Company се обединява с Berkshire Cotton Manufacturing Company, основана през 1889, в Адамс, Масачузетс. Обединената компания е позната под името Berkshire Fine Spinning Associates.

През 1955, Berkshire Fine Spinning Associates се обединява с Hathaway Manufacturing Company, която е основана през 1888 в Ню Бедфорд, Масачузетс от Хорацио Хатауей с печалба от лов на китове и търговия с Китай. Хатауей е успешна в първите няколко десетилетия след основаването си, но отбелязва сериозен спад по време на всеобщия упадък на текстилната индустрия след Първата световна война. По това време Хатауей е управлявана от Сийбъри Стантън, чиито инвестиционни усилия са възнаградени с възобновени печалби след Голямата депресия. След обединението Бъркшър Хатауей има 15 фабрики, над 12 000 работници и над $120 милиона приходи, а централата и по това време е в Ню Бедфорд. Въпреки това седем от тези фабрики са затворени към края на десетилетието, съпроводено с големи съкращения на работници.

През 1962, Уорън Бъфет започва да купува акции в Бъркшър Хатауей, след като забелязва модел в посоката на цената на акциите, всеки път когато компанията затваря завод. Впоследствие, Бъфет осъзнава, че текстилният бизнес е в упадък и финансовото положение на компанията не се подобрява. През 1964 Стантън прави договорена сделка от $11,50 на дял, за да може компанията да изкупи обратно акциите на Бъфет. Той се съгласява. Няколко седмици по-късно, Уорън Бъфет получава офертата в писмен вид, но този път само за $11 и 3/8. По-късно Бъфет признава, че тази по-ниска, подбиваща оферта го е ядосала. Вместо да продаде на малко по-ниската цена, той решава да купи още от акциите, да вземе контрола над компанията и да уволни Стратън (което той прави). Въпреки това Бъфет е поставен в ситуацията да бъде мажоритарният собственик на неуспешен текстилен бизнес.

В началото Бъфет поддържа основния бизнес с текстил, но до 1967 го разширява до застрахователната индустрия и други инвестиции. Първата инвестиция на Бъркшър в застраховането е придобиването на National Indemnity Company. През 70-те години, Бъркшър придобива дялове в GEICO, който формира ядрото на застрахователните му операции днес (и е основен източник на капитал за другите инвестиции на Бъркшър). През 1985 последното текстилно предприятие е затворено.

Корпоративни дела[редактиране | редактиране на кода]

Акциите на Бъркшър от Клас А се продават на цена от $313 350 00 към 1 февруари 2019, правейки ги най-скъпите акции на Нюйоркската фондова борса, отчасти поради това, че никога не са претърпявали разделяне, и са изплащали дивидент само веднъж, откакто Уорън Бъфет управлява компанията. Акциите затварят на цена от над $100 000 за първи път на 23 октомври 2006. Въпреки размерите си, много години Бъркшър не е включен в голям борсов индекс като S&P 500 заради липсата си на ликвидност в дяловете си.

Годишните обръщения на Бъфет са масово четени и цитирани. Barron's нарича Бъркшър най-уважаваната компания в света през 2007 на базата на проучване сред американските финансови мениджъри.

През 2008 Бъркшър инвестира в привилегировани акции на Голдман Сакс, като част от рекапитализацията на инвестиционната банка. Бъфет защитава решенията на Лойд Бланкфейн, като директор на компанията.

Към 13 юли 2016, Бъфет притежава 37,7% от общото право на гласуване на всички дялове в Бъркшър и 18% от икономическата стойност на тези дялове. Вицепрезидентът на Бъркшър Чарли Мънгър, също притежава дялове, достатъчни за да го направят милиардер, като ранните инвестиции на Дейвид Готесман и Франклин Отис Буут, Джуниър също ги превръщат в милиардери. Инвестиционната компания на Бил Гейтс, Cascade Investment LLC е вторият най-голям акционер в Бъркшър и притежава над 5% от акциите на Клас Б.

Бъркшър никога не е разделяла акциите си, заради желанието на ръководството да привлича дългосрочни инвеститори, вместо краткосрочни спекуланти. Въпреки това, Бъркшър създава акции Клас Б с цена първоначално поддържана (с определени правила в мениджмънта) на около 1/30 от цената на оригиналните дялове (сега Клас А) и 1/200 от правата на глас на акция, а след разделянето през януари 2010, на 1/1500 от цената и 1/10 000 от правата на глас на акциите на Клас А. На собствениците на акции Клас А им е позволено да сменят дяловете си, за такива от Клас Б, но обратното не е позволено. Бъфет одобрява създаването на акции от Клас Б, за да се предотврати създаването на Инвестиционни доверителни дружества, които да се брандират като подобия на Бъркшър. Както Бъфет казва през 1995 в писмото си до акционерите: „Доверителните дружества, появили се наскоро целят постигането, точно на тези цели. Те ще се търгуват от брокери, работещи за големи комисии, ще създават още трудности за акционерите си и ще се предлагат масово на неопитни купувачи, които могат да бъдат съблазнени от предишните ни резултати и да се заблудят от публичността, която аз и Бъркшър получаваме в последните години. Сигурният изход: множество инвеститори, които ще бъдат разочаровани.“

Ежегодната среща на акционерите на Бъркшър се провежда в CHI Health Center в Омаха, Небраска. Броя посетители се увеличава през годините, достигайки 40 000 души на година. Срещата през 2007 има приблизително 27 000 посетители. Срещите, наречени „Удсток за капиталисти“, се смятат за най-голямото годишно събитие в Омаха, заедно с Колежанските Световни Серии. Познати с чувството си за хумор, срещите обикновено започват с филм, изготвен за акционерите на Бъркшър.

Планове за наследник[редактиране | редактиране на кода]

През май 2010, три месеца след като навършва 80, Бъфет казва, че ще бъде наследен в Бъркшър от екип, състоящ се от генерален директор и трима или четирима инвестиционни мениджъри, всеки от които ще отговаря за „значителна част от инвестиционното портфолио на Бъркшър“. Пет месеца по-късно Бъркшър обявява, че Тод Комбс, мениджър на хедж фонда Castle Point Capital, ще се присъедини към тях като инвестиционен мениджър. На 12 септември 2011 Бъркшър Хатауей обявява, че 50-годишния Тед Уешлър, основател на Peninsula Capital Advisors, ще се присъедини към Бъркшър през ранната част на 2012, като втори инвестиционен мениджър.

В годишното писмо към акционерите от 25 февруари 2012 Бъфет съобщава че наследника му вече е известен на ръководството на Бъркшър, но не е публично оповестен. Докато идеята на това съобщение е да осигури подкрепа за ръководство без Бъфет, критиците отбелязват, че тази стратегия за избиране на наследник без ясен план за изход на сегашния директор може да остави организацията с по-малко възможности в дългосрочен план, като в същото време не разсейва много от страховете на акционерите.

Финанси[редактиране | редактиране на кода]

За фискалната 2017, Бъркшър Хатауей обявява приходи от $44.9 милиарда, с годишен оборот от $242.1 милиарда, повишение от 8.3% спрямо годината преди това. Пазарната капитализация на Бъркшър е оценена на над $496 милиарда през септември 2018. Компанията се класира на трето място в списъка на Форчън на най-големите Американски корпорации по приходи.

Бизнес и инвестиции[редактиране | редактиране на кода]

Застрахователна група[редактиране | редактиране на кода]

Бизнесът с застраховане и презастраховане на компанията се извършва чрез 70 местни и чуждестранни застрахователни фирми. Застрахователният бизнес на Бъркшър включва застраховане и презастраховане на недвижима собственост и риск от произшествия, основно в САЩ. В добавка, като резултат от придобиването на General Re през Декември 1998, застрахователния бизнес включва също застраховка живот, злополука и здравно презастраховане, както и презастраховка на международно-базирана недвижима собственост. Застрахователните компании на Бъркшър поддържат свободен капитал в изключително големи количества, което е основното нещо, отличаващо ги от конкурентите им. Общият излишък на застрахователните компании на Бъркшър, базирани в Америка възлиза на $48 милиарда, към 31 декември, 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BERKSHIRE HATHAWAY INC.. // berkshirehathaway.com. Посетен на 17 юни 2019.
  2. Berkshire Hathaway Specialty Insurance Establishes Adelaide Office, Appoints Monica Holland Underwriting Manager, South Australia. // businesswire.com, 11 юни 2019. Посетен на 17 юни 2019.