Бял ловец – черно сърце
| Бял ловец – черно сърце | |
| White Hunter Black Heart | |
| Режисьори | Клинт Истууд[1][2][3] |
|---|---|
| Продуценти | Клинт Истууд |
| Сценаристи | Джеймс Бриджис Бърт Кенеди Питър Виртел |
| Базиран на | „Бял ловец – черно сърце“ от Питър Виртел |
| В ролите | Клинт Истууд Джеф Фейхи |
| Музика | Лени Нихаус |
| Оператор | Джак Грийн |
| Монтаж | Джоуъл Кокс |
| Сценография | Джон Грейсмарк |
| Костюми | Джон Моло |
| Филмово студио | „Малпасо Пръдъкшънс“ „Растар“ |
| Разпространител | Уорнър Брос. |
| Жанр | приключенски филм |
| Премиера | 14 юни 1990 г. (Съединени американски щати) |
| Времетраене | 107 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски език |
| Цветност | цветен филм |
| Бюджет | 24 млн. щ.д.[4] |
| Приходи | 2 млн. щ.д.[4] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Бял ловец – черно сърце“ (на английски: White Hunter Black Heart) е американски приключенски филм от 1990 година, продуциран и режисиран от Клинт Истууд, който също е изпълнител на главната роля.[5][6] Сценарият на Джеймс Бриджис, Бърт Кенеди и Питър Виртел е базиран на едноименния роман на Виртел от 1942 година. Това е последният филм, в който Джеймс Бриджис пише сценария, преди смъртта си през 1993 година.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 50-те години на XX век Пийт Верил (Джеф Фейхи) е поканен от своя познат режисьор Джон Уилсън (Клинт Истууд), да пренапише сценария за най-новия проект на Уилсън – филм с работно заглавие „Африканският търговец“. Грубият и непочтителен Уилсън убеждава продуцента филмът да бъде заснет изцяло в Африка, въпреки големите разходи. Уилсън обяснява на Верил, че мотивацията му за това няма нищо общо с филма – Уилсън, ловец през целия си живот, иска да изпълни мечтата си да отиде на африканско сафари.
След като кацат в Ентебе, Уилсън и Верил прекарват няколко дни в луксозен хотел, докато Верил работи по сценария, а Уилсън прави уговорки за сафарито. Верил започва да се привързва към Уилсън, след като той го защитава от друг гост, който прави антисемитски забележки пред евреина Верил, и се сбива с управителя на хотела, който обижда и унижава чернокож сервитьор. В същото време двамата непрекъснато спорят за промените на Верил в сценария, особено за настояването му Уилсън да не използва първоначално планирания си край, където всички главни герои са убити на екрана.
Уилсън наема малък самолет и заминава с Верил до ловния лагер на организатора на сафарита Зибелински и неговия африкански следотърсач Киву, с когото Уилсън бързо се сближава. Представителят на продуцента Ралф Локхарт също присъства и настоява Уилсън да започне предпродукцията, преди да пристигне актьорският състав, на което Уилсън отговаря, че ще го направи, след като застреля слон. Верил постепенно се разочарова от Уилсън, който продължава да ходи на лов въпреки лошото си здраве и изглежда напълно безразличен към филма си. Уилсън от своя страна обвинява Верил, че избягва рисковете, и нарича лова „грях, за който можеш да получиш лиценз“. Верил заплашва да напусне проекта и да се върне в Лондон, но пристигналия в Ентебе Ландърс го разубеждава, разкривайки, че студиото е изправено пред фалит, ако филмът не бъде завършен. Когато Верил се завръща в ловния лагер, Локхарт го информира, че Уилсън, без да се консултира с никого, е решил да премести цялата продукция в родното село на Киву, въпреки че Ландърс е похарчил по-голямата част от бюджета за специални декори.
Актьорският състав също пристига в лагера на Зибелински, където Уилсън ги посреща с пищен банкет. Той унижава публично Ландърс и се възползва от поредица дъждовни дни, за да възобнови сафарито си, сега придружен от професионалния ловец на слонове Огилви. Верил отново го следва, след като Уилсън се подиграва на малодушието му. Уилсън най-накрая получава шанс да убие търсения голям мъжки слон, но когато идва моментът да стреля, установява, че не може да натисне спусъка. Слонът внезапно атакува, след като вижда малкото си да се приближава твърде близо до Уилсън, а Киву се опитва да го изплаши, но е смъртоносно намушкан от бивните на слона.
Уилсън, ужасен от смъртта на Киву, се връща на снимачната площадка. Той вижда селяните да бият барабани и пита Огилви какво се случва, а Огилви отговаря, че те съобщават на всички как е умрял Киву: „бял ловец, черно сърце“. Осъзнавайки, че в крайна сметка той е виновен за случилото се, Уилсън се съгласява с Верил, че филмът все пак се нуждае от щастлив край. Той сяда примирен на режисьорския си стол, докато актьорите и екипът заемат местата си, за да заснемат началната сцена на „Африканският търговец“.
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Клинт Истууд | Джон Уилсън |
| Джеф Фейхи | Пийт Верил |
| Алън Армстронг | Ралф Локхарт |
| Джордж Дзундза | Пол Ландърс |
| Шарлот Корнуел | Мис Уилдинг, секретарка на Уилсън |
| Норман Лъмсден | Бътлър Джордж |
| Мариса Беренсън | Кей Гибсън |
| Ричард Вандстоун | Фил Дънкан |
| Катрин Нийлсън | Ирен Сондърс |
| Едуард Тюдър-Поул | Рейсар, британски партньор |
| Роди Мод-Роксби | Томпсън, британски партньор |
| Ричард Уоруик | Базил Фийлдс, британски партньор |
| Тимъти Спол | Ходкинс, пилот |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ stopklatka.pl // Посетен на 8 април 2016 г.
- ↑ www.imdb.com // Посетен на 8 април 2016 г.
- ↑ www.allocine.fr // Посетен на 8 април 2016 г.
- 1 2 Hughes, Howard, Aim for the Heart: The Films of Clint Eastwood, p.147, I.B. Tauris, London, 2009, ISBN 978-1-84511-902-7.
- ↑ White Hunter Black Heart (1990) — The Movie Database
- ↑ White Hunter Black Heart (1990) ⭐ 6.5 | Adventure, Drama
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
