Вагит Алекперов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вагит Алекперов
Vahid Yusif oğlu Ələkbərov
бизнесмен
Вагит Алекперов.jpg
Роден

Образование Азербайджанска държавна нефтена академия
Подпис Alekperov signature.jpg
Вагит Алекперов в Общомедия

Вагит Юсуфович Алекперов (роден на 1 септември 1950 година в Баку) е азербайджански и руски бизнесмен, президент на водещата руска петролна компания Лукойл.

В момента той е класиран от списание „Форбс“ като осмия най-богат човек в Русия със състояние от 13,9 милиарда долара и петдесетия най-богат човек в света.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алекперов е роден в Баку, един от първите центрове на международната петролна промишленост. Баща му, който почива, когато Вагит е момче, работил в нефтените полета през целия си живот и вдъхновява Алекперов да следват стъпките му. Бащата на Алекперов бе бил мюсюлманин, а майка му – рускиня и православна. Алекперов е религиозен, но не се определя като мюсюлмани или православен. На осемнадесет годишна възраст той получава първата си работа в индустрията.

Алекперов завършва през 1974 г. в Азербайджанския нефтен и химичен институт. Като студент той също работи като оператор на пробивна машина, в „Каспморнефт“ – Каспийска регионална нефтодобивна компания.

След дипломирането си, той продължава да работи там, а до 1979 г. е се развива от инженер до заместник-ръководител на производствена единица. Той не се притеснява да работи при екстремни условия по нефтените платформи в открито море. При нещастен случай – експлозия на платформата на която работи, той е изхвърлен от ударната вълна в бурното Каспийско море и успява да спаси живота си с плуване.

Алекперов се премества в Западен Сибир през 1979 г. и работи в „Сургутнефтгаз“ между 1979 и 1985 г., спечелвайки репутация на експерт в индустрията. Развивайки се в професионален аспект, до 1985 г. той става първи заместник-генерален директор на нефтодобивната компания „Башнефт“. През 1987 г. той става главен директор на новосъздадената „Когалимнефтгаз“.

През 1990 г., Алекперов е назначен за заместник-министър на нефтената и газовата промишленост на Съветския съюз и става най-младият заместник-министър на енергетиката в съветската история. По това време, Алекперов насърчава създаването на вертикално интегрираните държавните енергийни компании. Те обединяват широк кръг от организации в енергийния сектор, които по това време, се отчитат пред различни съветски бюрократични институции.

Като заместник-министър на нефтодобивната и газодобивната промишленост на Съветския съюз, Алекперов се занимава с формирането на първата вертикално интегрирана държавна енергийна компания, „Лангепас-Урай-Когалимнефт“, създадена в края на 1991 г. като дъщерно дружество на Министерството на горивата и енергията. През април 1993 г., „Лангепас-Урай-Когалимнефт“ се превръща в нефтодобивната „ЛУКойл Къмпани“, с Алекперов като неин президент.

Алекперов остава президент на „Лукойл“. С повече от 100 000 работници, днес „Лукойл“ е сред най-мощните компании за добив на петрол в света, със запаси приблизително като на „Exxo]“.

Лукойл е и първата руска компания която придобива американска компания. През ноември 2000 г. Лукойл придобива Гети Петролеум Маркетинг и нейните 1300 бензиностанции в САЩ. Подобно на много други руски олигарси, Алекперов също започва да се занимава с банково дело и медии.

На 4 май 2007 г. британският вестник Дейли Мейл съобщава, че Алекперов е изразил интерес да купи футболния клуб „Тотнъм Хотспър“. Според вестника, Тотнъм е примамливо предложение за Алекперов, с това че се намира в Лондон, с международния си авторитет и впечатляващите си игри у дома и на чужд терен.

Противоречия с Шмид[редактиране | редактиране на кода]

По този начин Лукойл се издига по време на последните дни на Съветския съюз през 1991 г., създадена от малка група от съветски петролни бюрократи и водена от Алекперов. Един от членовете на групата е неговият близък приятел Виталий Шмид, нефтен инженер. Групата изковава здрави връзки, работейки в отдалечен лагер за сондиране в град Когалим в сибирските блата. Името на града означава „езеро, където човек умира“.

Петролният магнат Шмид е мулти-милионер с луксозни резиденции в четири държави. Голяма част от богатството му идва от група от малки офшорни енергийни компании, ръководени от него самия и от няколко от ръководителите на Лукойл.

Неговата внезапна смърт при мистериозни обстоятелства в Москва през август 1997 г. поставя началото на борба за контрол над активите му, скрити в данъчни убежища на остров Ман в Панама. Това кара синът му Вадим Шмид, деветнадесет годишен, да обвини ръководителите на Лукойл, включително и Алекперов, за набези над имотите на баща си, които твърдения те, разбира се, отричат, според статията на първа страница в Уол Стрийт Джърнал от 6 декември 2006.

Вадим предявява претенциите си в съда на остров Ман и във Великобританския Висш апелативен съд, известен като Таен съвет. В отговор на твърденията, които Виталий Шмид разсекретява на остров Ман, че ръководители на Лукойл поемат контрола на печалбите на дружествата, Алекперов заявява: „За съжаление, синът не пое по пътя на баща си. Той търси предполагаемото му състояние.“

Шмид изпълнява задълженията си на ръководител на сондирането в Когалим, когато Алекперов се премества в Министерството на нефтодобива в Москва. Там, Алекперов спомага за превръщането на Лукойл в държавна компания под контрола на Когалим с огромни залежи от природен газ. През 1993 г. малка част от Лукойл започва публично да търгува в Русия, след което интереса на държавата постепенно се свива до нула.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Алекперов е женен за Лариса Викторовна Алекперова и има син Юсуф роден през 1990 година. В свободното си време той обича да пътува по света и да бъде със семейството си и приятелите си.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]