Валентин Пламенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Пламенов
български писател, драматург, сценарист
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Литература
Награди Чудомир
Семейство
Съпруга Дафинка Владимирова, журналистка и испанистка

Валентин Пламенов е български писател, драматург и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 2 май 1951 г. Завършва начално образование в 92-ро основно училище. След това влиза във Френската гимназия, която завършва с отличие и златен медал. Следва българска и френска филология в Софийски университет. След това започва във в. „Стършел“, който в онзи период събира в редиците на разширената си колегия класици на българската проза като Йордан Радичков, Валери Петров, а редактори са Станислав Стратиев, Чавдар Шинов, Мирон Иванов, Йордан Попов. Работи почти две години (1990 – 1991 г.) в Българския културен център в Делхи, Индия. Автор е на множество сатирични разкази, фейлетон, пиеси, детски книги, криминални романи, над 400 сценария за телевизионни и радио предавания. Оставя общо 20 книги. След като се завръща в България, през 1992 г., възобновява някогашния хумористичен вестник „Българан“ и става негов главен редактор. Публикува във вестниците „Народна младеж“, „Пардон“ и „Новинар“. Автор е на 10 пиеси.

През 2003 г. заболява от рак на белия дроб и умира на 2 септември същата година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сборникът „Разкази на едно софийско копеле“ представя живота в България от падането на комунизма през 1989 г. до момента на написването. През 2010 година издателство „Сиела“ публикува допълнено издание, което е последвано от сборника с есеистични разкази „Безсъници край Попа“ и криминалния роман „Възпитаните трупове пращат писма“. „Това е една неповторима поема в проза – за поривите, надеждите и разочарованията на едно поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си?“, са отзивите на критиката за „Разказите...“. И още: „Езикът в тази книга, преценен от академична гледна точка, може би скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона – малко „ретро“, защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постига едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение“, пише журналистката Петя Миронова.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Възпитаните трупове пращат писма“ (роман)
  • „Не се влюбвай привечер“ (роман)
  • „Не ме напускай“ (роман)
  • „Бедните също плачат“ (сборник с разкази)
  • „Китовете се самоубиват в неделя“ (сборник с разкази)
  • „Преди антракта“ (сборник с разкази)
  • „Белият човек“ (сборник с разкази)
  • „Разкази на едно софийско копеле“ (сборник с разкази)

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на множество литературни награди, сред които „Алеко“ и „Чудомир“. Отличаван е с международни призове за литература в Русия, Полша и Бордигера, Италия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]