Валентин Пламенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Пламенов
български писател, драматург, сценарист
Роден
Починал
2 септември 2003 г. (52 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Награди Чудомир
Семейство
Съпруга Дафинка Владимирова, журналистка и испанистка

Валентин Пламенов е български писател, драматург и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 2 май 1951 г. Завършва начално образование в 92-ро основно училище. След това влиза във Френската гимназия, която завършва с отличие и златен медал. Следва българска и френска филология в Софийски университет. След това започва във в. „Стършел“, който в онзи период събира в редиците на разширената си колегия класици на българската проза като Йордан Радичков, Валери Петров, а редактори са Станислав Стратиев, Чавдар Шинов, Мирон Иванов, Йордан Попов. Работи почти две години (1990 – 1991 г.) в Българския културен център в Делхи, Индия. Автор е на множество сатирични разкази, фейлетон, пиеси, детски книги, криминални романи, над 400 сценария за телевизионни и радио предавания. Оставя общо 20 книги. След като се завръща в България, през 1992 г., възобновява някогашния хумористичен вестник „Българан“ и става негов главен редактор. Публикува във вестниците „Народна младеж“, „Пардон“ и „Новинар“. Автор е на 10 пиеси.

През 2003 г. заболява от рак на белия дроб и умира на 2 септември същата година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сборникът „Разкази на едно софийско копеле“ представя живота в България от падането на комунизма през 1989 г. до момента на написването. През 2010 година издателство „Сиела“ публикува допълнено издание, което е последвано от сборника с есеистични разкази „Безсъници край Попа“ и криминалния роман „Възпитаните трупове пращат писма“. „Това е една неповторима поема в проза – за поривите, надеждите и разочарованията на едно поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си?“, са отзивите на критиката за „Разказите...“. И още: „Езикът в тази книга, преценен от академична гледна точка, може би скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона – малко „ретро“, защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постига едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение“, пише журналистката Петя Миронова.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Възпитаните трупове пращат писма“ (роман)
  • „Не се влюбвай привечер“ (роман)
  • „Не ме напускай“ (роман)
  • „Бедните също плачат“ (сборник с разкази)
  • „Китовете се самоубиват в неделя“ (сборник с разкази)
  • „Преди антракта“ (сборник с разкази)
  • „Белият човек“ (сборник с разкази)
  • „Разкази на едно софийско копеле“ (сборник с разкази)

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на множество литературни награди, сред които „Алеко“ и „Чудомир“. Отличаван е с международни призове за литература в Русия, Полша и Бордигера, Италия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]