Валтер Бааде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Бааде
Walter Baade
германски астроном

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Гьотингенски университет[1]
Професия астроном
Научна дейност
Област астрономия
Образование Гьотингенски университет
Валтер Бааде в Общомедия

Вилхелм Хайнрих Валтер Бааде (на немски: Wilhelm Heinrich Walter Baade) е германски астроном, работил в САЩ от 1931 до 1959 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бааде е син на учител. Завършва училище през 1912 г., след което учи математика, физика и астрономия в Мюнстерския университет и в Гьотингенския университет. През 1919 г. защитава докторска дисертация и започва работа в Хамбургската обсерватория, където остава до 1931 г.[2] Именно там през 1920 г. той открива 944 Идалго – първата от клас малки планети, които днес се наричат Кентаври, преминаващи през орбитите на гигантски планети.

В периода 1931 – 1958 г. работи в обсерваторията Маунт Уилсън.[3] Там, по време на Втората световна война, той се възползва от затъмнените градове, за да наблюдава звездите в центъра на галактиката Андромеда. Наблюденията му го подтикват да започне да различава различни „популации“ звезди (Популация I и Популация II). Той открива, че съществуват два вида Цефеиди. Използвайки откритието си, той преизчислява размера на познатата Вселена, удвоявайки предишното число, изведено от Едуин Хъбъл през 1929 г.[4][5][6] Той обявява това си откритие пред удивена публика през 1952 г. в рамките на среща на Международния астрономически съюз в Рим.

Заедно с Фриц Цвики, той идентифицира свръхновите като нова категория астрономически обекти.[7][8] Двамата, също така, докладват съществуването на неутронни звезди и изказват предположение, че е възможно те да се образуват от свръхнови.[9]

След 1952 г., той и Рудолф Минковски идентифицират оптичните двойници на различни радиоизточници,[10] сред които Лебед А. Той открива общо 10 астероида. През 1958 г. се завръща в Германия и работи в Гьотингенския университет.

Умира на 25 юни 1960 г. в Гьотинген. В негова чест са кръстени астероид, лунна долина и лунен кратер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Walter Baade Papers: Finding Aid. //
  2. Walter Baade, Dynamical Astronomer at Goettingen, Hamburg, Mount Wilson, and Palomar Observatories. // Harvard Univ, септември 2002.
  3. 1955 Brude Medalist. // Sonoma State University. Посетен на 4 март 2016.
  4. Baade W (1944) The resolution of Messier 32, NGC 205, and the central region of the Andromeda nebula. ApJ 100 137 – 146
  5. Baade W (1956) The period-luminosity relation of the Cepheids. PASP 68 5 – 16
  6. Allen, Nick. Section 2: The Great Debate and the Great Mistake: Shapley, Hubble, Baade. // The Cepheid Distance Scale: A History. Архивиран от оригинала на 10 декември 2007.
  7. W. Baade, F. Zwicky, 1934, "On Super-Novae". Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 254 – 259.
  8. Donald E. Osterbrock, Walter Baade – A Life in Astrophysics, Princeton und Oxford: Princeton University Press 2001. ISBN 0-691-04936-X.
  9. Osterbrock, D. E.. Who Really Coined the Word Supernova? Who First Predicted Neutron Stars?. // Bulletin of the American Astronomical Society 33. 2001. с. 1330.
  10. Baade, W. and Minkowski, R., 1954. Identification of the Radio Sources in Cassiopeia, Cygnus A, and Puppis A. Astrophysical Journal, Vol. 119, p. 206 – 214 (January 1954) ADS: 1954ApJ...119..206B