Ван дер Граф Дженерейтър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ван дер Граф Дженерейтър
Van der Graaf Generator
По време на концерт през 2009 г.
По време на концерт през 2009 г.
Информация
Създадена Манчестър
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Стил Прогресив рок
Активност 1967–1972
1975–1978
2005–
Членове Питър Хамил
Хю Бантън
Гай Еванс
Бивши членове Джъдж Смит
Ник Пиърни
Кийт Елис
Ник Потър
Дейвид Джаксън
Греъм Смит
Чарлз Дики
Ван дер Граф Дженерейтър
Van der Graaf Generator
в Общомедия

Ван дер Граф Дженерейтър (на английски: Van der Graaf Generator) е английска прогресив рок група.

Създадена през 1967 година в Манчестър, групата съществува до наши дни с няколко прекъсвания, най-продължителното през 1978-2005 година. Водеща фигура е Питър Хамил, водещ вокалист и автор на повечето песни на групата.

Крис Джъдж Смит е другият основател на групата. Те са първият изпълнител, който подписва с Каризма Рекърдс. Не завладяват музикалния пазар в Обединеното кралство, но популярността им процъфтява в Италия през 70-те. През 2005 г. те се събират отново и спрямо 2014 г. са все още едно цяло.

Формирането на групата започва в Манчестърския университет, но след подписването с Каризма се прехвърлят в Лондон. Преминават през различни преображения в началото си, включително кратка пауза през 1969 г. При подновяването на своето съществуване, те намират незначителен търговски успех с The Least We Can Do Is Wave to Each Other, и след последвалия го албум H to He, Who Am the Only One се стабилизира с основа от Хамил, органиста Хю Бентън, саксофониста Дейвид Джаксън и барабаниста Гай Евънс. Квартетът събира масов успех в Италия след издаването на Pawn Hearts през 1971 г.

След няколко изтощителни турнета в Италия, групата се разпада през 1972 г. Възобновяват се през 1975 г., издават Godbluff, и често ходят на турнета в Италия. После променят състава коренно и се преобразуват като Ван дер Граф. Разделят се отново през 1978 г. След дълги години на забвение, те се събират пак за изява в Роял Фестивал Хол, както и за кратко турне през 2005 г. Оттогава се представя като трио Хамил, Бентън и Еванс и записва и гастролира редовно в промеждутъка на паралелната солова кариера на Хамил. Последният албум носи името ALT и излиза през юни 2012 г.

Албумите на групата имат тенденцията да бъдат лирически и музикално по-мрачни, в сравнение с колегите им от прогресив рок жанра (обща черта с Кинг Кримсън, чийто китарист Робърт Фрип гостува на два от техните албума), и китарните сола са изключение, а не правило, като предпочитат органа с класическо влияние на Бентън, както и няколкото саксофона на Джаксън, преди той да си тръгне. Хамил е основният автор на песни в групата и членовете на бандата имат принос към соловите му албуми, но той непоколебимо акцентира, че бандата аранжира като един колектив своя материал. В лириката на Хамил се откриват теми за смъртност, поради любовта му към научно-фантастичните книги на Робърт Хайнлайн и Филип К. Дик, както и с неговата призната изкривена и обсебваща натура. Гласът му е отличителна черта в цялото развитие на групата. Той е наричан "мъжкия Нико" и готик бандите от 80-те го цитират като музикално влияние. Макар че групата не намира търговски успех извън 70-те години на Италия, те са муза на различни музиканти, включително Джон Лайдън и Джулиан Коуп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Корените на групата могат да се проследят от 1967 г. и Манчестърския университет, след като Крис Джъдж Смит, преди това в няколко британски ритъм енд блус групи, се връща от пътуване до Сан Франциско, и, вдъхновен от видяното и чутото, съставя списък на възможните имена за бъдещата си група. След неуспешно прослушване по обява, той се среща със състудента си Питър Хамил, който свири собствени песни. Хамил пише песни още от 12-годишна възраст, и с времето започва да сътрудничи с групи от времето му в Бомон Колидж. За кратко е назначен за компютърен програмист, като той споменава този период като водещ в развитието на ранния материал на групата, и след това се записва в Манчестърския университет. Смит е толкова впечатлен от качеството на Хамиловия ранен материал, че двамата решават да сформират банда. Името на новата формация е взето от списъка на Смит за имена, тъй като визира генератора на Ван де Грааф, механично устройство, произвеждащо статично електричество със светлиннообразни проблясъци, като правописната грешка е случайна. Смит си спомня, че причината за това е, че тогава Ван дер Граф умира (1967 г.), което получава обстойно покритие от медиите.

Сред групите, които често свирят в университета, се виждат имената на Крийм, Джими Хендрикс и Пинк Флойд, като най-голямо впечатление им остава от Крейзи Уърлд Ъф Артър Браун, и те привличат органиста Ник Пиърн, с цел получаване на формата, в който работи Артър-Брауновата група. Заедно с две танцьорки, първоначалният състав е Хамил (китара и вокали), Смит (барабани, духови инструменти и вокали), и Пиърн (орган), макар последният отначало да няма свой инструмент. Според Смит, групата отначало е тандем, като Смит понякога използва пишещата машина като перкусионен инструмент. Първата им проява като тричленна група е в Студентския съюз, която продължава 5 минути, преди тонколоните им да се унищожат.

Групата успява да привлече колегата от университета Кейлеб Брадли, за да ги менажира, и 1968 г. е първата година, когато групата записва демо касета, повлияна от блус и джаз музиката, като я изпраща до Лу Райзнър, тогавашния британския шеф на Мъркюри Рекърдс. Последният предлага на триото Хамил, Смит и Пиърн да записва с него през май. По това време, групата трябва да вземе важно решение – дали ще остане в университета, или ще приключи учението и отиде в Лондон, за да станат професионалисти. Пиърн не е сигурен, че иска да прекъсне обучението си, и затова напуска групата.

При пристигането си в Лондон, Хамил и Смит се запознават със стажанта в Би Би Си в секцията за инженери, който има класическо образование и свири на орган, Хю Бантън, брат на един от приятелите им назад в Манчестър. По-късно през тази година, те се срещат с Тони Стратън-Смит, който се съгласява да подпише договор за менажиране през декември. Чрез него, групата се сдобива с бас китарист, Кийт Елис, а не след дълго и барабаниста Гай Еванс го последва. Този състав изпълнява на Би Би Си Рейдио Уан, по програмата Топ Гиър, през ноември, и записва няколко демота за Мъркюри. През януари 1969 г. издават сингъла People You Were Going To и Firebrand чрез Полидор Рекърдс.

Мелоди Мейкър казва за сингъла, че е "един от най-добрите им записи за седмицата". Но сингълът е изтеглен обратно, под натиск на Мъркюри, тъй като той нарушава контракта, който Смит и Хамил подписват година по-рано. Смит се чувства излишен за състава и скоро след записването на сингъла напуска групата с приятелски чувства. По-късно той издава демота от своето време в състава на компактдиск Democrazy.

В това време Мъркюри отказва да разреши на групата да записва и по това време Стратън-Смит отказва да позволи на другите членове да подпишат с Мъркюри, тъй като не счита офертата за справедлива към групата (единствено Хамил остава от някогашното трио, който подиписва с Мъркюри). Отгоре на всичко това, в края на януари 1969 г. ванът и оборудването на групата биват откраднати. Кражбата усложнява финансовите проблеми. Макар да имат успех като концертиращи, включително на проява през февруари в Роял Албърт Хол в подкрепа на Джими Хендрикс, тя се разпада през юни, след като свири за последно в Нотингамския поп и блус фестивал на 10 май, с изцяло взето под наем оборудване. Джон Пийл, който е конферансие на шоуто, обявява разпадането пред публиката.

През юли 1969 г. Хамил започва да свири като солов музикант на Марки, Лондон, и тъй като няма собствена група, той решава да запише първия си солов албум в Трайдънт Студиос на 31 юли и 1 август, като Бантън, Еванс и Елис са сесийни музиканти. След сделка с помощта на Стратън-Смит, албумът The Aerosol Grey Machine е издаден от Мъркюри с името на бандата, като в замяна материалът е записан с тяхното име. Албумът първоначално е издаден само в Щатите, където почти няма никакво промотиране, и продажбите са, съответни, минимални, но групата решава да се реформира в средата на звукозаписната сесия. Елис има предишна уговорка да се присъедини към Джуси Люси, и е заменен от бившия колега на Еван в Мисъндърстуд, Ник Потър. Групата също използва флейтиста Джеф Пийч и неговият принос към албума е виден; има и идеи да се подпише с бъдещ инструменталист. "Винаги присъстваше идеята да имаме друг мелодичен инструмент", спомня си Еванс. "Той [Бантън] свиреше понякога соло, разбира се, и влагаше себе си, но не искаше да го прави през цялото време." Към Пийч е отправено предложение за включване в състава като пълноправен член, но той напуска след само едно прослушване. Позицията му в крайна сметка е поета от саксофониста и флейтист Дейвид Джаксън, който преди това е свирил в една група (Хибалоб) със Смит. Хамил вече е бил с Хибалоб на Националния джаз фестивал в Плъмптън на 9 август и, впечатлен от виртуозността на Джаксън, го кани да дойде в групата, отчасти поради това, че му трябва съквартирант, за да си поделя наема.