Васил Акьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Акьов
български сценарист
Роден
Починал
Научна дейност
Област Литературна критика
Литература
Жанрове повест, сценарий, роман

Уебсайт

Васил Акьов е български белетрист, сценарист и литературен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1924 в Дупница. Учи в родния си град, участва в антифашисткото движение, политически затворник (1943-1944). Редактор в издателство „Народна младеж“, вестниците „Народна младеж“ и „Работническо дело“, гл. редактор на в-к „Литературни новини“ (1960-1970), редактор в Студия за игрални филми „Бояна“.

Умира на 7 февруари 1989 година, малко преди 10 ноември. Получава посмъртно награда на СБФД за цялостно творчество.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В. Акьов започва с произведения, посветени на антифашистката борба, по-късно се насочва към съвременни теми, като книгите му са критично настроени към статуквото, повествованието става по-разчупено и нетрадиционно. Тези процеси достигат кулминацията си в посмъртно публикувания роман „Инфаркт“ (1988).

Автор е на сценариите „Птици и хрътки“ (1969), „Тигърчето“(1972), „И дойде денят“ (1973) (заедно с Георги Дюлгеров), „Пантелей“ (1978), „Мигове в кибритена кутийка“ (заедно с Мариана Евстатиева), „Къщата“ (1979).

Има много публикации във „Факел“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Република на смъртните (повест, 1966)
  • И дойде денят (роман, 1967)
  • Светове (критика, 1968)
  • Джокерите (роман, 1977)
  • Жокей върху асфалта (роман, 1981)
  • Любовен джаз (1982)
  • Петляно време (1983)
  • Игри по никое време (1984)
  • Улица Вишнева (1987)
  • Инфаркт (1988)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]