Васил Акьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Акьов
български сценарист
Роден
Починал
7 февруари 1989 г. (64 г.)
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Литература
Жанровеповест, сценарий, роман

Уебсайт

Васил Акьов е български белетрист, сценарист и литературен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1924 в Дупница. Учи в родния си град, участва в антифашисткото движение, политически затворник (1943-1944). Редактор в издателство „Народна младеж“, вестниците „Народна младеж“ и „Работническо дело“, гл. редактор на в-к „Литературни новини“ (1960-1970), редактор в Студия за игрални филми „Бояна“.

Умира на 7 февруари 1989 година, малко преди 10 ноември. Получава посмъртно награда на СБФД за цялостно творчество.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В. Акьов започва с произведения, посветени на антифашистката борба, по-късно се насочва към съвременни теми, като книгите му са критично настроени към статуквото, повествованието става по-разчупено и нетрадиционно. Тези процеси достигат кулминацията си в посмъртно публикувания роман „Инфаркт“ (1988).

Автор е на сценариите на игралните филми „Птици и хрътки“ (1969), „Тигърчето“ (1972), „...И дойде денят“ (1973), „Пантелей“ (1978), „Къщата“ (1979).

Има много публикации в сп. „Факел“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Република на смъртните (повест, 1966)
  • И дойде денят (роман, 1967)
  • Светове (критика, 1968)
  • Джокерите (роман, 1977)
  • Жокей върху асфалта (роман, 1981)
  • Любовен джаз (1982)
  • Петляно време (1983)
  • Игри по никое време (1984)
  • Улица Вишнева (1987)
  • Инфаркт (1988)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]