Васил Атанасов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Атанасов.

Васил Атанасов
български военен инженер
Роден
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет

Васил Атанасов Атанасов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 6 пионерна дружина през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Атанасов е роден на 20 декември 1872 г. в Русе. През 1896 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в железопътна рота. През 1900 г. е произведен в чин поручик, а през 1904 в чин капитан. През 1904 г. като капитан и адютант на началника на инженерни войски е командирован за обучение в Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1908 г.[1] През 1911 г. е произведен в чин майор.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като дивизионен инженер в 6 пехотна бдинска дивизия[2], а през 1915 е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Анастасов Атанасов е командир на 6 пионерна дружина от 8 артилерийски полк, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник. За „за бойни отличия и заслуги във войната“ като командир на 6 пионерна дружина съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас[3], а съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.[4]

Служи и като инспектор на Инженерните войски.[5] Уволнен е от служба през 1920 година. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Генерал-майор Васил Атанасов е женен и има 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев. с. 42 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 112; ВИ, № 126, 20 ноември 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 164)
  2. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, с. 646
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 58
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 183 – 184
  5. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник. София, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, 2001. с. 27.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България