Васил Димитров (революционер)
| Васил Димитров | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Васил Димитров Попов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Димитров е роден в 1882 година[2] в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1903 година се присъединява към ВМОРО и става част от групата на Христо Попов, а по-късно на Аргир Минков. Действа като куриер. В края на годината става нелегален и се присъединява към четата на Васил Чакаларов. Деец е на Организацията до избухването на Балканската война в 1912 година. По време на войната е куриер на българската войска, разположена в района на Солун. През декември 1912 годна е арестуван от гръцките военни власти, тъй като е с оръжие в Солун и осъдн на 20 години. Въпреки постъпките на българското комендантство, през април 1913 година е изпратен в затвора Паламуда в Навплио, където лежи до юни 1914 година. След освобождението му, властите продължават да го преследват и Димитров емигрира в България и се установява в Софлу.[1]
Взима участие в Първата световна война, като служи в 3-та рота, 40 -ти пехотен полк.[1]
На 12 март 1943 година като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 73.
- ↑ Към 12 март 1943 година е на 61 години.
