Направо към съдържанието

Васил Йончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Йончев
български художник — илюстратор

Роден
22 ноември 1916 г.(1916-11-22)
Починал
10 май 1985 г. (на 68 г.)

Учил вНационална художествена академия

Васил Димитров Йончев е български художник — илюстратор и оформител на книги.

Биография

Роден е на 22 ноември 1916 в Арбанаси. През 1940 година завършва Художествената академия в класа на проф. Борис Митов. Работи като учител по рисуване в Пловдив (1944-1945) и като художник в „Народно кооперативно издателство“ (1945-1954), в списание „Наша родина“ (1954-1955) и в издателство „Народна култура“ (1955-1966).

От 1966 година е доцент в Академията по оформление на книгата и шрифта, от 1971 до 1982 година е професор пак там. В периода 1973-1978 година заема поста заместник-ректор по учебната и научноизследователската работа.

Умира на 10 май 1985 г. в София.

Творчество

Васил Йончев работи в областта на шрифтовете и графичния дизайн на книги. Печата серия от статии по проблемите на илюстрацията, шрифтовете и оформлението на книгата. Автор е на монографиите „Шрифтът през вековете“ (1965), „Книгата през вековете“ (1977), „Древен и съвременен български шрифт“ (1982, в съавторство с Олга Йончева) и излязлата посмъртно книга „Азбуката от Плиска, Кирилицата и Глаголицата“ (1997). В трудовете си развива хипотезата за фигурата-модул на глаголицата.

Дело на Йончев са илюстрацията и оформлението на книгите „Чингис Хан“ от Витали Ян (1949), „Максими и размисли“ от Ларошфуко (1968), „Сонети“ от Микеланджело (1970) и други.

Признание и награди

Носител е на следните отличия:

  • 1963 — орден „Кирил и Методий“ — ІІ степен,
  • 1966 — Димитровска награда,
  • 1967 — І награда на Московската изложба на книгата и златен „Народен орден на труда“,
  • 1968 — международна награда „Гутенберг“,
  • 1971, 1977 — златен медал на международното изложение на книгата в Лайпциг,
  • 1977 — орден „Народна република България“ — ІІІ степен.

Източници