Венециела Найденова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венециела Найденова
Венециела Найденова през 2006 г.
Венециела Найденова през 2006 г.
Информация
Родена
14 октомври 1961 г. (62 г.)
От България
 Швейцария
Стилкласическа музика
Професиимузиколог, пианист, диригент, продуцент
Инструментипиано
Уебсайтwww.veneziela-naydenova.com
Венециела Найденова в Общомедия

Венециела Борисова Найденова е българска и натурализирана швейцарска музиколожка, пианистка, диригентка, композиторка и продуцентка.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 14 октомври 1961 г. във Варна в семейството на Мария Димитрова Найденова, по баща Ненова (родена на 9 април 1930 г. в Плиска, починала на 8 октомври 2017 г. в Ньошател, Швейцария), стоматоложка, и Борис Йорданов Найденов (роден на 29 март 1928 г. в Провадия), юрист.

Завърша Музикалното училище „Добри Христов“ във Варна със специалност „Пиано“ (1980) и „Музикознание“ в Българската държавна консерватория с 2 специалности – „Оперна драматургия“ (при Мария Костакева) и „Естетика“ (при Андрей Коралов) през 1986 г. Дипломира се в Женевската консерватория (1996). Учи композиция при Александър Танев, Жан Балиса и Ерик Годибер. Защитава докторска дисертация по музикознание в Университета във Фрибург, Швейцария. Изследванията ѝ са насочени към съвременната музика и оперната драматургия. Автор на книга за композитора Едисон Денисов.

Редактор в списание „Българска музика“ от 1987 до закриването му през 1990 г. Членка е на СБЖ.

Живее в Швейцария от 1991 г. Преподава пиано в консерваторията на кантон Ньошател. Членка е на швейцарската асоциация за музика „СонАрт“ и на швейцарската организация за авторски права в музиката „Сюиса“.

Създателка и артистична директорка е на серията концерти Saison Musique au choeur.

През 2010 г. учредява българската фондация за култура „Плискарт“ (на която е председател), а през 2018 г. – издателство „Лира“ в кантон Ньошател.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]