Вестерос (Песен за огън и лед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вестерос.

Вестерос е един от трите континента, описани във фентъзи поредицата Песен за огън и лед и „Светът на огън и лед – неразказаната история на Вестерос и Игра на Тронове“ както и „Принцесата и кралицата или Черните и зелените“, и „Принцът-ренегат или брата на краля“. Той е свободно базиран върху средновековна Европа и най-вече върху Великобритания от времето на Войната на Розите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древната история на Вестерос започва по времето на Епохата на Зората преди повече от 40 000 години и се крие в легендите. По това време на него е имало само две раси – горските чада и Великаните.(Според някои майстери същестувала и трета непозната раса, дошла отвъд Тясното море и загадъчно изчезнала, на чиято място се настанили Железнородните – майстер Терон я нарича „Дълбоките“[1][2][3]) Великаните били огромни около 4 – 4,5 метра, използвали само най-прости оръдия на труда – големи тояги и камъни, били простовати, но извънредни силни, нямали господари и крале, говорели на Старата реч и живеели в пещери, и яздели мамути. Чадата били дребни и живеели примитивно, но не били скотове – макар също като великаните да не познавани тъкачеството и ковачеството те можели да създават оръжия от обсидиан, ласа от лиани, да си шият дрехи от треви, били добри събирачи и ловци. Много от тях имали пророчески сънища и се наричали зеленозрящи, а някои умеели да общуват с животните по неповторим начин – т.нар превъплъщенци или варги.

Около 8000 години преди Завоеванието според „Истинска история“ на септон Барт [4]или около 6000 преди Завоеванието според „Въпроси“ на майстер Дагестан дошли Първите хора. Те познавали бронза и подели война с горските чада и великаните. Желаейки да уголемяват територията си, те убивали чадата, и изсичали язовите дървета – богове за чедата и дом за великаните. Чедата отвърнали като призовали своите зверове – мечки, вълчища, орли и още и още. Те използвали магията си, за да разцепят Ръката при Шийката, с цел да забавят настъплението...но тяхната магията била много бавна и продължавала цели векове. Междувременно Първите хора успели да населят Вестерос. Накрая бил сключен Съюзът между Първите хора и Чедата на Островът на ликовете. Чедата се оттеглили в своите дъбрави и оставили почти цял Вестерос на Първите хора, а те самите престанали да секат язови дървета. С Алианса дошъл краят на ЕПохата на Зората и дошла Епохата на Героите

В Епохата на Героите научаваме за легендарни личности като Брандън Строителя, Сивия Старец, Лан Умника, Крилатия Сокол, Бурния крал, кралете Гардинъл и т.н. Те били митични личности – някои като Брандън Строител, Сивия Старец или Лан УМника са живели по няколко столетия, дори до хилядолетия. Други като първия крал Гардинър можели да лекуват – или дори оплождат жени, които са девици или не могат да заченат – само с доксоване. Саймън Звездоокия, Сервони Звездния щит и Крилатия сокол били не по-малко митологичин образи. Често те били „пренасяни“ от певците в много по-късно епохи, което поставяли под въпроса тяхната достоверност. Например Сервин Звездния щит, който вероятон е бил Първи човек, бил превърнат от певците в рицар от Кралската гвардия, създадена векове по-късно....

III. В Епохата на Героите внезапно дошла Дългата нощ. Винаги е имало сезони, когато Зимата е продължавал необеинекново дълго....но никога не се случвало да продължи толкова дълго, колкото пред Дългата Нощ, когато продължила цяло поколение. Мнозина се раждали, живеели и умирали, без въобще да познаят деня. Имало спорове какво я е предизвикало – мнозина твърдели, че Дългата нощ е предизвикана от Черна магия. Някои се опирали не легенди от Юай Тай и Асшаи. и известният „Нефритен копендариум“ за Азор Азхаи и неговият меч светлоносец

Нищо обаче не можело да подготви света, за появата на Другите. Възкръсени мъртъвци, те дошли от земите на Вечната зима, яхнали гигански ледени паяци, или възкръсени коне.. С докосване превръщали и други хора в Бели Бродници.

4 000 години по-късно дошли Андалите, които почти унищожили дотогавашните обитатели на контитента и създали шест кралства в южните части на Вестерос, оставяйки само най-северните земи на Първите хора. Два века след унищожението на Валирия древния род Таргариен използвал дракони, за да завладее Седемте кралства на Вестерос и да ги обедини в едно голямо владение. Управлението на династията Таргариен продължило няколко века, но Войната на Узурпатора сложила неговия край. Тогава обединените сили на Великите Родове Баратеон, Старк, Арин и Тъли се опълчили срещу крал Ерис Таргариен. Причината за това бил факта, че принц Регар Таргариен отвлякъл и изнасилил Лиена Старк – годеницата на Робърт Баратеон, а когато баща ѝ Рикард и най-големия ѝ брат Брандън отишли пред Ерис и настояли за справедливост, той ги екзекутирал. Това дало началото на войната, която била ръководена от Робърт Баратеон и Нед Старк – малкият брат на Брандън и Лиена.

В Битката при Тризъбеца Робърт лично убил принц Регар, а след това войската на Нед препуснала към столицата Кралски чертог, за да се разправи с Ерис. Армията на друг велик род – Ланистър, дотогава запазил неутралитет – пристигнала първа пред въпросния град. Ерис решил, че Тивин Ланистър му идва на помощ и наредил да пуснат войската му вътре. Ланистърците обаче били решили да се присъединят към Робърт и опустошили Кралски чертог, а самия Ерис бил заклан от сър Джайм Ланистър (Кралеубиеца), докато двете деца на принц Регар били убити от сър Грегър Клегейн. Когато Нед Старк пристигнал в Кралски чертог, всичко било свършило и Таргариен били разбити и победени. Единствените оцелели от кралското семейство бил малкият син на Ерис Визерис и майка му, която била бременна. Те избягали от Вестерос, но кралицата скоро умряла, раждайки дъщеря си Денерис. Визерис и Денерис избягали към Свободните градове, намиращи се далеч отвъд Вестерос. Робърт Баратеон бил провъзгласен за крал и се оженил за Церсей Ланистър, дъщерята на лорд Тивин, тъй като неговата годеница и любима Лиена умряла в края на Войната, която избухнала заради нея.

Северът[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята Севера се губи в легендите, но е сигурно, че първите му владетели били Могилните крале, които резидирали в Бароутън и сами се наричали Крале на на Всички Първи Хора. Кралете на Зимата (Старките) повели кръвопролитна борба, за да се отделят от тяхната власт и да им надвият. Борбата продължила цяло хилядолетие и завършила с победа на Краля на Зимата, над последният Могилен Крал, който му дал дъщеря си за жена. Днес наследници ни Могилните крале са Дъстин, които са сведени до васали на Старките (гербът на Дъстин е счупена корона). Но над гроба на Могилните крале е хвърлено проклятие – никой не може да претендира за короната им без да заприлича на труп. Вероятно затова – или защото Могилният крал бил некромант – мнозина, считат че прословутата кралица-труп, жената на 13-лорд Комадир е била дъщеря на Могилният крал и е жадувал отмъщение срещу Старките.

В по-нови епохи титлата Крал на Зимата била заменена с Крал на Севера.

В по-късни епохи Кралете на зимата водели векове войни със Дъстин, Флинт, и особено – с Болтън. Много от кралете Болтън – например Ройс Червеноръкия или Ройс ловеца – откровено се гаврили със Старките. Но накрая и Болтъните били надвити след война между Болтъни Старки продължила цели две стотелетия. След като укротили Севера Старките се сблъскали с Арините, за Систърн. Така започнало Хилядагодишната война, докато Старките един ден просто решили, че не си струва и не се отказали.

Когато Егон Завоевателя дошъл, Торен Старк, Коленичилия Вълк събрал 10 000 армия....но Егон излязъл насреща му с три пъти повече хора, а имал и дракони. Торен благоразумно коленичил и се врекъл във вярност, въпреки че синовете му настоявали за бунт. От този миг Старките вече на били Крале на Зимата, а само Лордове на Зимен Хребет и Гаранти на Севера....но не се проляла кръв, а Старките си запазили правото да бъдат владетели в земите си.....поне до 300 г от Завоеванието, когато Роб Старк се провъзгласил за Крал на Севера. Ала историята на неговото царуване е описана другаде

Обичаи На Север са се запазили много от обичаите на Първите хора – например северняците приемат за нещо много важно правото на госта и смятат само родоубийството за по-страшно от потъпкването му. Не така е при хората от юга, които макар да имат подобен обичай не му придават подобна важност. Също така на Север не проста почитат Старите богове, но само допреди пет века в Бял пристан според майстер Йорик са извършвали човешки жертвоприношения на язови дървета. Подобни култове се срещат и днес на о-ов Скагос и в земите отвъд Вала (ако са верни легендите r и слуховете, донасяни от смелите моряци и от рейнджърите на Нощния страж). Рицарството е голяма рядкост на Север, и затова му му отделя голямо внимание. Мнозина смятат, че на Север има най-много от кръвта на Първите хора. (изключваме земите Отвъд Вала)

Клановете[редактиране | редактиране на кода]

диви, простоватости...и все пак верни васали на лордовете Старк, (а преди това – на Кралете на Зимата). Клановете Вул, Лидъл, Норей, Фишър са разположени най-вече по брега на Камен бряг и нос Кракен. Единственото което мразят повече от диваците са железнородените, от чиито нападения са страдали толкова често, че някои майстери подозират, че клановете имат повече кръв на железнородени, отколкото на северняци. Известно е, че по молба на Джон Сняг, лорд Командирът на Стража и последен жив син на Едард Старк, подкрепили Станис Баратеон във войната му срещу Рамзи Болтън. Говорят особен „развален“ език, в които има много заемки от Старата реч.

Дорн[редактиране | редактиране на кода]

В дорнците също се среща доста от кръвта на Първите хора, но освен това при тях преобладава ройнарската им кръв. Кралица Нимерия дошла окоол 600 г. преди Завеованието от Спорните Земи с своите кораби. За нейното пътешествие през Летните острови и Сотьорос е разказано в „Десетте хиляди кораба на Нимерия“. Разбира се корабите не били Десет хиляди, това е силно преувеличено число, едва ли са били повече от триста, но въпреки всичко Нимерия потеглила със много кораби, на които натоварила предимно жени и деца. Покрай дългото пътуване много от тях родили деца, а освен това в сблъсъците с пирати и чудовища амазонките ѝ станали калени воино. Тя се установила в Вестерос, изгорила корабите си, оженила за за крал Морс Мартел и надвила всички велики лордове и дребни крале сред които Дейн, Айрънууд, Блекмонт и др. Т.нар. Шестима крале били изпратени на Вала, а Дорн станало първо (и единствено) кралство във Вестерос управлявано от Жена.

Когато Егон Завоевателя дошъл въпреки отчаяните опити на него и сестрите му той не могъл да подчини Дорн. Нещо повече – дорнците убили единият от трите дракона, и неговият ездач, сестрата на Егон.

В по-късни години Младия Дракон покорил Дорн, но взимайки много заложници сред аристократите...но простолюдието не спряло войната и Младия Дракон рано се простил с живота си. Дорн бил присъединен истински едва от Дерон II Добрия крал, и не с кръв, а с брак...но това дало повод, за слух че Дерон не е син на Егон Недостойния и за началото на войната на Блекфирите. След Танца и след царуването на Дерон II Дорн често взимал страната на Таргите, дори няколко пъти се сродявал с тях по кръв. Последният път това станало когато принц Регар Таргариен се оженил за принцеса Елия и може би дорнците щели да имат свой представител на трона...но не било писано това да се случи.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Майстер Терон – „Странен камък,“
  2. Майстер Кирт – „песни на Удавените“ – Светът на Огън и лед, Джорд Мартин стр. 7
  3. Майстер Херег – "История на Железнородените "
  4. Светът на Огън и лед, Джорд Мартин, Сиела
Портал В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за Фентъзи.