Вигер I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Вигер I (на немски: Wigger I, * пр. 968, † 981) е граф в Тюрингия на Гермар-Марк (изочно от Мюхлхаузен), граф във Вайтагау и в Духарингау (територия Цайц-Наумбург), фогт на епископия Цайц и от 965 до 981 г. първият маркграф на маркграфство Цайц.

Той е вероятно вторият син на граф Зигфрид от Мерзебург († 10 юли 937) и племенник на маркграф Геро I Железния († 20 май 965).

След смъртта на маркграф Геро през 965 г. Саксонската източна марка, наричана също Марка Геро (Marca Geronis), ‎е разделена на пет по-малки марки. Създават се Северната марка, Марка Лужица, Марка Майсен, Марка Мерзебург и Марка Цайц. Вигер получава маркграфство Цайц.

Вигер е верен придружител на Отоните, взема участие в техните войни против славяните.

Вигер I и по-големият му брат Деди вероятно подаряват монахинския манастир Дрюбек при Вернигероде.

Виггер умира през 981 г. Неговият син Вигер II († 997/1009), наследява баща си като граф във Вестгау (Гермармарк) и Вайтагау. Други големи части от територията му попадат на маркграфовете Рикдаг и Екехард I от Майсен. Гунтер Мерзебургски получава управлението на Марк Цайц. През 982 г. Цайц се обединява с Маркграфство Майсен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • James Westfall Thompson, Feudal Germany, Volume II. New York: Frederick Ungar Publishing Co., 1928.