Геро I (Саксонска източна марка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Геро, картина от 1540 г.
Саркофагът на Геро от 1519 г. в манастирската църква Гернроде

Геро I (на немски: Gero I der Große, * ок. 900, † 20 май 965), наричан Велики (на латински: Magnus) или Железния, е първият и единствен маркграф на Саксонската източна марка‎ от 937 до смъртта си 965 г. Марката се нарича също и Марка Геро (Marca Geronis).

Геро е син на саксонския граф Титмар фон Мерзебург († 1 юни 932) и на съпругата му Хилдегарда, снаха на граф Ервин от Мерзебург. Баща му е възпитател и довереник на Хайнрих I Птицелов, херцога на Саксония и на първата му съпруга Хатебурга от Мерзебург. Брат е на Зигфрид I, граф на Мерзебург († 10 юли 937).

През 937 г. източно-франкският крал Ото I Велики създава маркграфството Саксонска източна марка‎ (на латински: Marchia orientalis) на територията на бившата франкска Сорбска марка и назначава Геро за маркграф. Това води до въстание на Танкмар, по-голямият полубрат на Ото Велики, който очаквал да получи тези територии.

През 939 г. Геро получава от крал Ото командването на войната против славяните Венди на Елба и Долна Заале. След жестоки боеве Геро подчинява славяните. Според Видукинд той нарежда една вечер убийството на почти тридесет славянски князе на един банкет. Между 939 и 965 г. той потушава непрекъснато въстания. През 955 г. след битката при Ракса той пленява 700 славяни и нарежда обезглавяването им. През 962/963 г. той побеждава полския херцог Мешко I.

След смъртта на двата му сина Зигфрид и Геро II (през 959 г.) той основава женския манастир Св. Кириак в Гернроде, поставя снаха си Хадвиг (Хатуи, + 1014), съпругата на Зигфрид и дъщеря на Вихман I Стари от Билунгите, за абатиса и му дава според документ от 25 март 964 г. собственост в 76 места, църкви и земи.

Малко преди смъртта си Геро предприема поклоническо пътуване до Рим. Той умира през 965 г. и е погребан в манастирската църква Св. Кириаку в Гернроде. На манастира той завещава наследствените си земи (алоди). Саксонската източна марка след неговата смърт ‎е разделена на пет марки.

Създават се Северна марка, Марк Лужица, Марк Майсен, Марк Цайц и Марк Мерзебург.

Геро е женен вероятно за Юдита. Двата му сина умират преди него. Неговата сестра Хида († 970) е омъжена с маркграф Христиан († 950) от гау Зеримунт, и нейният син Титмар наследява чичо си 976 г. като маркграф на Майсен и Мерзебург.[1][2]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Геро († 959)
  • Зигфрид († 959), граф в Северна Тюрингия, женен за Хатуи († 1014), дъщеря на Вихман I Стари, абатиса в Гернроде
  • Хедвиг († сл. 964), абатиса в Гернроде

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey, in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S. 1 – 183.
  • Lexikon des Mittelalters, Band 4: Erzkanzler bis Hiddensee. Artemis, München u. a. 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 1349.
  • Gerd Althoff, Saxony and the Elbe Slavs in the Tenth Century, in: Timothy Reuter, The New Cambridge Medieval History, 3: c. 900–c.1025, Cambridge 1999, S. 267 – 292, 771 – 775.
  • Walter Schlesinger: Gero. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 312 – 314
  • Jan Brademann: Defensor Patriae. Das Leben des Markgrafen Gero. In: Auf den Spuren der Ottonen. Band 2: Gerlinde Schlenker, Roswitha Jendryschik (Red.): Protokoll des Wissenschaftlichen Kolloquiums am 26. Mai 2000 in Wetzendorf/Memleben (= Beiträge zur Regional – und Landeskultur Sachsen-Anhalts. Bd. 17, ZDB 1394458 – 7). Druck-Zuck, Halle 2000, S. 115 – 130.
  • Andrea Stieldorf: Marken und Markgrafen. Studien zur Grenzsicherung durch die fränkisch-deutschen Herrscher (= Monumenta Germaniae historica. Schriften. Bd. 64). Hahn, Hannover 2012, ISBN 978-3-7752-5764-0, (Zugleich: Bonn, Universität, Habilitationsschrift, 2007/2008).
  • Charlotte Warnke: Das Kanonissenstift St. Cyriacus zu Gernrode im Spannungsfeld zwischen Hochadel, Kaiser, Bischof und Papst von der Gründung 961 bis zum Ende des Investiturstreits 1122. In: Irene Crusius: Studien zum Kanonissenstift (= Veröffentlichungen des Max-Planck-Instituts für Geschichte. Bd. 167 = Studien zur Germania Sacra. Bd. 24). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2001, ISBN 3-525-35326-X, S. 201 – 274 (Familie und Memorialwesen).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gero I, fmg.ac
  2. Gero I. der Große, Genealogie-mittelalter