Танкмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Танкмар (на немски: Thankmar, Temma, Tanno, * 900/906; † 28 юли 938 в замък Ересбург) от фамилията Лиудолфинги е единственият син на германския крал Хайнрих I Птицелов и първата му съпруга и Хатебурга, дъщеря на граф Ервин от Мерзебург.

След тригодишен брак баща му изпраща майка му в манастир и задържа нейното наследство.

Танкмар е лишен от баща му от наследството на майка му и въстава против новия крал, малкия му полубрат Ото I, когато той дава на граф Геро маркграфството на Зале и средна Елба, които Танкмар очаква да получи. Той се съюзява с граф Вихман I от род Билунги, зет на мащехата му Матилда Вестфалска, и с херцог Еберхард от Франкония от Конрадините, брат на умрелия крал Конрад I. Танкмар се предава на 28 юли 938 г. в Ересбург на маркграф Херман Билунг, но е наднат в капелата на замъка и оставя пред олтара гердана и оръжието си. Тогава той е прободен с копие в гърба през прозореца от един васал Магинцо, който му открадва гердана и оръжията. Когато Ото чува това е много тъжен. Той нарежда убийството на неговия сподвижник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Thankmar 938 Regesta Imperii e.V., Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz
  • Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey, in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, übersetzt von Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein- Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S.1-183.
  • Johannes Laudage, Hausrecht und Thronfolge. Überlegung zur Königserhebung Otto des Großen und zu den Aufständen Thankmars, Heinrichs und Liudolfs, in: Historisches Jahrbuch 112 (1993), S. 23–71.