Виктоар Бурбон-Френска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Виктоар Френска)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктоар Френска
Victoire de France
френска благородничка

Родена
Починала
Погребана Сен Дени, Сен Дьони, Франция

Религия Католическа църква
Семейство
Род Бурбони
Баща Луи XV
Майка Мария Лешчинска
Братя/сестри Софи Френска
Луиза-Елизабет Бурбон-Френска
Луиза Френска
Мари-Аделаид
Ан-Анриет Бурбон-Френска
Луи, дофин на Франция (1729-1765)
Подпис Signature of Victoire (Louise Marie Thérèse) of France in 1753 at the wedding of the Prince of Condé and Charlotte de Rohan.jpg
Виктоар Френска в Общомедия

Мари-Луиз-Терез-Виктоар Френска (на фр. Marie-Louise-Thérèse-Victoire de France) или както е наричана Мадам Виктоар е четвъртата дъщеря на Луи XV и Мария Лежинска.

На 5-годишна възраст тя е изпратена заедно с по-малките си сестри в абатството Фонтвро, където е възпитавана от монахините. Връща се в двора през 1748 г., когато е 15-годишна, и веднага прави впечатление с красотата си. Виктоар е описвана от съвременниците си като „най-красивата дъщеря на най-хубавия сред кралете“: „Тъмните ѝ очи имат вълнуваща мекота, дългите ѝ мигли засенчват бузите ѝ, устата ѝ е чувствена, брадичката – тясна, челото – широко, черните ѝ коси (същите като на баща ѝ) подхождат на матовия ѝ тен; бродираната със злато рокля, шалът от жълта коприна и белите дантели украсяват едно съзблазнително тяло“ – пише за нея Пиер дьо Нолак.

Много близка с майка си, кралицата Мария Лежинска, с брат си, дофина Луи, и със сестрите си, тя страда заедно с тях от изневерите на баща си, от строгия дворцов протокол и сплетните на придворните и постепенно се затваря в себе си както става и с останалите ѝ близки. Въпреки това обаче остава любяща и покорна на волята на баща си дъщеря.

Подобно на сестрите си тя е музикална и свири на различни инструменти, но избягва дворцовите балове. Нейната страст са градините и екзотичните растения – едно модно за времето си увлечение.

През 1789 г. в разгара на Френската революция от десетте деца на Луи XV и Мария Лежинска вече са останали само Виктоар и Мари-Аделаид (другите сестри, както и братята им са починали). През февруари 1791 г. двете възрастни дами избягват от Франция и се установяват в Италия – първоначално в Торино, където живее тяхната племенница Клотилд Френска, сестра на Луи XVI, по-късно в Рим, където папата ги подслонява в двореца Фарнез, а след пристигането в страната на френските войски известно време живеят в Неапол, след това прекосяват Адриатическо море и се отправят към Корфу.

Виктоар умира в Триест на 7 юни 1799 г. от рак на гърдата. 8 месеца по-късно умира и сестра ѝ Мари-Аделаид.

Телата им са върнати във Франция при управлението на Луи XVIII и са погребани в семейната гробница в Сен Дени.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Романът на Фредерик Льонорман „Принцесите скитници“ (1998) е базиран на историята на двете сестри по време на изгнанието им в Италия от 1791 г. до смъртта им.