Виктория, Анатолия и Аудачия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Виктория, Анатолия и Аудачия (на италиански: Sante Vittoria, Anatolia, e Audace) са три светици в католическата и по-специално в италийската църква.

Празникът им се отбелязва на 10 юли и е свързан с древноримската митология. В буквален превод на български имената им се превеждат като Победа, Азия, Дръзка.

В християнската традиция, за първи път се споменава Виктория през 396 г. от епископът на Руан (330-409). Анатолия и Виктория са споменати заедно в Римския Мартирологий под датата 10 юли: VI idus iulii in Savinis Anatholiae Victoriae. По принцип Анатолия се свързва с Мала Азия, откъдето полуострова носи и името си.

Виктория също се споменава и сама под датата 19 декември: In Savinis civitate Tribulana Victoriae. [1] Двете светици се появяват в мозайките на базиликата Сант Аполинаре Нуово (Равена) между Св.Св. Паулина и Кристина. В края на 6 век или през 7 век, към тях се добавя и третата местна италийска светица - Аудачия, което в буквален превод на български, ще рече дръзка. Цезар Барониус отбелязва празника на трите светици под датата 9 юли, а на Виктория под дата 23 декември. [1]

По принцип, тъй като култа към Трите светици датира от времето на Равенския екзархат, а и втората светица се свързва с византийска Мала Азия, то те са възприети като такива и от Православната църква.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]