Вилхелм (Брауншвайг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херцог Вилхелм фон Брауншвайг

Вилхелм Август Лудвиг Максимилиан Фридрих (на немски: Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich, 25 април 1806 в Брауншвайг, † 18 октомври 1884 в Сибиленорт, Силезия, Прусия) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг) е херцог на Брауншвайг-Люнебург и от 1830 г. до смъртта си 1884 г. херцог на Херцогство Брауншвайг.

Той е вторият син на херцог Фридрих Вилхелм (1771 – 1815) и съпругата му принцеса Мария Елизабет Вилхелмина фон Баден (1782 – 1808), дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден (1755 – 1801) и съпругата му Амалия фон Хесен-Дармщат, която е сестра на Елизавета Алексеевна, руска императрица, съпруга на император Александър I.

След смъртта на майка му той расте в Лондон до 1815 г. След смъртта на баща му той и брат му Карл II (1804 – 1873) са под опекунството на чичо им Джордж IV, крал на Хановер и принцрегент на Великобритания.

От 1820 до 1822 г. двамата братя са в Лозана, след това Вилхелм следва в Гьотинген до есента 1823 г. и отива на пруска военна служба.[1] На 22 октомври 1828 той е майор.[2] От 30 март 1844 г. той е генерал на кавалерията и на 27 юни 1848 г. кралски хановерски фелдмаршал.[3]

По-голямият му брат Карл II (1804 – 1873) управлява Брауншвайг от 1815 до 1830 г.

През януари 1826 г. Карл II му предава владението над Княжество Олешница (Оелс). По време на въстанията брат му бяга на 7 септември 1830 г. от Брауншвайг и народното събрание назначава на 2 декември 1830 г. Вилхелм да води временно управлението на страната. Вилхелм поема управлението на 20 април 1831 г.

Той не се жени и умира без легитимни наследници през 1884 г. С него изчезва линията „Нов Дом Брауншвайг“ на род Велфи. След смъртта на Вилхелм управлението в Брауншвайг поема един регентски съвет начело с граф Херман фон Гьортц-Врисберг (1819 – 1889) от 1884 до 1885 г., последван от Албрехт фон Прусия (1837 – 1906), племенник на пруския крал Вилхелм I и внук на крал Фридрих Вилхелм III.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Zimmermann: Wilhelm (Herzog von Braunschweig-Lüneburg; 1806 bis 1884). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 4 – 13.
  • Horst-Rüdiger Jarck, Günter Scheel: Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 19. und 20. Jahrhundert. Hahnsche Buchhandlung, Hannover 1996, ISBN 3-7752-5838-8.
  • Bernhard Kiekenap: Bernhard Kiekenap: Karl und Wilhelm. Die Söhne des Schwarzen Herzogs. 3 Bände. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000/2004, DNB 959798633.
Band I. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-39-4.
Band II: Literaturübersicht, Quellen und Anmerkungen. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-40-8.
Band III: Braunschweig nach 1848, Herzog Wilhelm und die Regenten. Appelhans Verlag, Braunschweig 2004, ISBN 3-937664-07-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Horst-Rüdiger Jarck, Günter Scheel (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 19. und 20. Jahrhundert. S. 95f.
  2. Herzog Wilhelm, der letzte „Bevern“. in: Quadriga – Glanzvoller Höhepunkt des Braunschweiger Schlosses.
  3. Herzog von Braunschweig und Lüneburg, Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich. (PDF; 192 kB), husaren10-stendal.de