Вилхелм III фон Хенеберг-Шлойзинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм III фон Хенеберг-Шлойзинген
граф на Хенеберг-Шлойзинген
Роден
Починал
25 май 1480 г. (46 г.)
Управление
Период1444 – 1480
Семейство
РодДом Хенеберг
БащаВилхелм II
МайкаКатарина фон Ханау
Братя/сестриФилип I фон Ринек
Филип II фон Ринек
СъпругаМаргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел (1451–1509) (5 ноември 1469)
ДецаВилхелм IV (Хенеберг-Шлойзинген)
Вилхелм III фон Хенеберг-Шлойзинген в Общомедия

Вилхелм III (IV) фон Хенеберг-Шлойзинген (на немски: Wilhelm III (IV) von Henneberg-Schleusingen) е граф на Хенеберг-Шлойзинген от фамилията на графовете на Хенеберг от 1444 до 1480 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 март 1434 година. Той е син на Вилхелм II фон Хенеберг (1415 – 1444) и графиня Катарина фон Ханау (1408 – 1460), вдовица на граф Томас II фон Ринек († 1431), дъщеря на граф Райнхард II фон Ханау (1369 – 1451). По-голям брат е на Йохан II (1439 – 1513) от 1472 г. абат на манастир Фулда.

Вилхелм III управлява Графство Хенеберг от 1444 до 1480 г. след смъртта на баща му при лов. През 1463/1464 г. имперският град Швайнфурт дава на Вилхелм службата имперски фогт и го приема като господар-закрилник.[1] Той помага на поклоничества до Светите земи, на строежа на църкви и основаването на манастири.

Вилхелм умира на 25 май 1480 година в Салурн, Италия, по време на завръщането му от поклонение до Рим. Погребан е в графската гробница в манастир Весра и през 1482 г. е преместен в катедралата на Болцано.[2]

Както баща му той оставя само непълнолетни деца, но вдовицата му Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел поема регентството на синовете им Волфганг I и Вилхелм VI и успява да им осигури наследството.[3]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Родословно дърво

Вилхелм III се жени на 5 ноември 1469 г. във Волфенбютел за херцогиня Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел (* 1451; † 13 февруари 1509), дъщеря на княз Хайнрих II фон Брауншвайг-Волфенбютел от род Велфи (1411 – 1473) и на Хелена фон Клеве (1423 – 1471), дъщеря на херцог Адолф II.[4] Те имат децата:[5][6][7]

  • Волфганг I (* 1470; † 27 декември 1484)
  • Хелена (* 1 септември 1473; † 1475)
  • Вилхелм V (* 1474; † 29 септември 1474)
  • Катарина (* 1475; † 14 октомври 1484, манастир Велтингероде)
  • Маргарета (* ок. 1475; † 20 февруари 1510, манастир Алтенберг), омъжена на 4 ноември 1492 г. за Бернхард III фон Золмс-Браунфелс, господар на Мюнценберг, императорски съветник (* 1 август 1468; † 3 март 1547, манастир Алтенберг), син на граф Ото II фон Золмс-Браунфелс (1426 – 1504) и на Анна фон Насау-Висбаден († 1480)
  • Вилхелм IV (VI) (* 29 януари 1478; † 24 януари 1559), женен през февруари 1500 г. за маркграфиня Анастасия фон Бранденбург (1478 – 1557)
  • Попо XI (* 17 март 1479; † 24 май 1483)
  • Ернст (* 18 август 1480; † 18 юли 1488

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Max Spindler, Andreas Kraus: Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts. (=Handbuch der bayerischen Geschichte. Band 3: Franken, Schwaben, Oberpfalz bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts.) Beck, München 1997, ISBN 3-406-39451-5, S. 686.
  • Johannes Mötsch: Die Wallfahrt St. Wolfgang in Hermannsfeld. In: Enno Bünz, Stefan Tebruck, Helmut G. Walther: Religiöse Bewegungen im Mittelalter. Festschrift für Matthias Werner zum 65. Geburtstag. Böhlau, Köln/Wien 2007, ISBN 3-412-20060-3, S. 673 – 700, hier: S. 676.
  • Ulrich Heß: Henneberg, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 536 – 538
  • D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XVI., Tafel 147, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 1995, ISBN 3-465-02741-8
  • Eckart Henning: Die gefürstete Grafschaft Henneberg-Schleusingen im Zeitalter der Reformation. Böhlau, Köln 1981, ISBN 3-412-04480-6, S. 90.
  • Johannes Mötsch, Henneberg, Grafen von, in: Historisches Lexikon Bayerns Stand: 8. April 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Max Spindler, Andreas Kraus: Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts = Handbuch der bayerischen Geschichte, vol. 3: Franken, Schwaben, Oberpfalz bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts, Beck, Munich, 1997, ISBN 3-406-39451-5, p. 686
  2. ↑ Ulrike Stein: Die Darstellung der Grafen Wilhelm II. (1426 – 1444) und Wilhelm III. (1444 – 1480) von Henneberg in der hennebergischen und mitteldeutschen Geschichtsschreibung. In: Ellen Widder: Manipulus Florum. Aus Mittelalter, Landesgeschichte, Literatur und Historiographie. Festschrift für Peter Johanek zum 60. Geburtstag. Waxmann, Münster 2000, ISBN 3-89325-743-8, S. 31 – 42, S. 36.
  3. ↑ Eckart Henning: Die gefürstete Grafschaft Henneberg-Schleusingen im Zeitalter der Reformation. Böhlau, Köln 1981, ISBN 3-412-04480-6, S. 90.
  4. ↑ Franziskus Lubecus, Reinhard Vogelsang: Göttinger Annalen. Von den Anfängen bis zum Jahr 1588. (=Quellen zur Geschichte der Stadt Göttingen Band 1), Wallstein Verlag, 1994, ISBN 3-89244-088-3, S. 224.
  5. ↑ Wilhelm IV, Graf von Henneberg-Schleusingen, geneall.net
  6. ↑ Wilhelm IV. Graf und Herr v. Henneberg-Schleusingen, ww-person.com
  7. ↑ Wilhelm III, Graf von Henneberg-Schleusingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вилхелм_III_фон_Хенеберг-Шлойзинген&oldid=11683558“.