Вилхелм III фон Хенеберг-Шлойзинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм III фон Хенеберг-Шлойзинген
граф на Хенеберг-Шлойзинген
Лични данни
Управление от 1444 до 1480 г.
Роден
Починал
25 май 1480 г. (46 г.)
Семейство
Династия графовете на Хенеберг
Баща Вилхелм II фон Хенеберг
Майка Катарина фон Ханау
Брак Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел
Потомци Волфганг I, Хелена, Вилхелм V, Катарина, Маргарета, Вилхелм IV (VI), Попо XI, Ернст
Вилхелм III фон Хенеберг-Шлойзинген в Общомедия
Герб на Хенебергите
Родословно дърво

Вилхелм III (IV) фон Хенеберг-Шлойзинген (на немски: Wilhelm III (IV) von Henneberg-Schleusingen; * 12 март 1434, † 25 май 1480 в Салурн, Италия) е граф на Хенеберг-Шлойзинген от фамилията на графовете на Хенеберг от 1444 до 1480 г.

Той е син на Вилхелм II фон Хенеберг (1415 – 1444) и графиня Катарина фон Ханау (1408 – 1460), дъщеря на граф Райнхард II фон Ханау (1369 – 1451).

По-голям брат е на Йохан II (1439 – 1513) от 1472 г. абат на манастир Фулда.

Вилхелм III управлява Графство Хенеберг от 1444 до 1480 г. след смъртта на баща му при лов. През 1463/1464 г. имперският град Швайнфурт дава на Вилхелм службата имперски фогт и го приема като господар-закрилник. [1] Той помага на поклоничества до Светите земи, на строежа на църкви и основаването на манастири. Вилхелм умира през 1480 г. в Салурн, по време на завръщането му от поклонение до Рим. Погребан е в графската гробница в манастир Весра и през 1482 г. е преместен в катедралата на Болцано.[2]

Както баща му той оставя само непълнолетни деца, но вдовицата му Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел поема регентството за Волфганг I и Вилхелм VI и успява да им осигури наследството. [3]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм III се жени на 5 ноември 1469 г. във Волфенбютел за херцогиня Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел (* 1451; † 13 февруари 1509), дъщеря на княз Хайнрих II фон Брауншвайг-Волфенбютел от род Велфи (1411 – 1473) и на Хелена фон Клеве (1423 – 1471), дъщеря на херцог Адолф II.[4] Те имат децата:[5][6][7]

  • Волфганг I (* 1470; † 27 декември 1484)
  • Хелена (* 1 септември 1473; † 1475)
  • Вилхелм V (* 1474; † 29 септември 1474)
  • Катарина (* 1475; † 14 октомври 1484 в манастир Велтингероде)
  • Маргарета (* ок. 1475; † 20 февруари 1510 в манастир Алтенберг), омъжена на 4 ноември 1492 г. за Бернхард III фон Золмс-Браунфелс, господар на Мюнценберг, императорски съветник (* 1 август 1468; † 3 март 1547; в манастир Алтенберг), син на граф Ото II фон Золмс-Браунфелс (1426 – 1504) и на Анна фон Насау-Висбаден († 1480)
  • Вилхелм IV (VI) (* 29 януари 1478; † 24 януари 1559), женен през февруари 1500 г. за маркграфиня Анастасия фон Бранденбург (1478 – 1557)
  • Попо XI (* 17 март 1479; † 24 май 1483)
  • Ернст (* 18 август 1480; † 18 юли 1488

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Max Spindler, Andreas Kraus: Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts. (=Handbuch der bayerischen Geschichte. Band 3: Franken, Schwaben, Oberpfalz bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts.) Beck, München 1997, ISBN 3-406-39451-5, S. 686.
  • Johannes Mötsch: Die Wallfahrt St. Wolfgang in Hermannsfeld. In: Enno Bünz, Stefan Tebruck, Helmut G. Walther: Religiöse Bewegungen im Mittelalter. Festschrift für Matthias Werner zum 65. Geburtstag. Böhlau, Köln/Wien 2007, ISBN 3-412-20060-3, S. 673 – 700, hier: S. 676.
  • Ulrich Heß: Henneberg, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 536 – 538
  • D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XVI., Tafel 147, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 1995, ISBN 3-465-02741-8
  • Eckart Henning: Die gefürstete Grafschaft Henneberg-Schleusingen im Zeitalter der Reformation. Böhlau, Köln 1981, ISBN 3412044806, S. 90.
  • Johannes Mötsch, Henneberg, Grafen von, in: Historisches Lexikon Bayerns Stand: 8. April 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Max Spindler, Andreas Kraus: Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts = Handbuch der bayerischen Geschichte, vol. 3: Franken, Schwaben, Oberpfalz bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts, Beck, Munich, 1997, ISBN 3-406-39451-5, p. 686
  2. Ulrike Stein: Die Darstellung der Grafen Wilhelm II. (1426 – 1444) und Wilhelm III. (1444 – 1480) von Henneberg in der hennebergischen und mitteldeutschen Geschichtsschreibung. In: Ellen Widder: Manipulus Florum. Aus Mittelalter, Landesgeschichte, Literatur und Historiographie. Festschrift für Peter Johanek zum 60. Geburtstag. Waxmann, Münster 2000, ISBN 3-89325-743-8, S. 31 – 42, S. 36.
  3. Eckart Henning: Die gefürstete Grafschaft Henneberg-Schleusingen im Zeitalter der Reformation. Böhlau, Köln 1981, ISBN 3412044806, S. 90.
  4. Franziskus Lubecus, Reinhard Vogelsang: Göttinger Annalen. Von den Anfängen bis zum Jahr 1588. (=Quellen zur Geschichte der Stadt Göttingen Band 1), Wallstein Verlag, 1994, ISBN 3892440883, S. 224.
  5. Wilhelm IV, Graf von Henneberg-Schleusingen, geneall.net
  6. Wilhelm IV. Graf und Herr v. Henneberg-Schleusingen, ww-person.com
  7. Wilhelm III, Graf von Henneberg-Schleusingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]