Вилхелм I фон Дипхолц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Вилхелм I фон Дипхолц (на немски: Wilhelm I von Diepholz; † 12 май 1242) от фамилията на господарите на Дипхолц е католически свещеник и епископ на Минден (1236 – 1242).

Той е син на Готшалк I фон Дипхолц († сл. 1205/1207). Брат е на Йохан († 1253), от 1242 г. епископ на Минден, архиепископ на Бремен (1241 – 1253) и чичо на Куно или Конрад († 1266), епископ на Минден (1261 – 1266).[1] Той е роднина на Готшалк († 1119), епископ на Оснабрюк (1110 – 1119).

През времето на неговото управление има дългогодишни конфликти с граф Хайнрих II фон Хоя. Графът напада подчинените на манастира Минден. За закрила Вилхелм построява през 1242 г. крепостта Нинхауз.

След смъртта му на 12 май 1242 г. брат му Йохан е номиниран за епископ на Минден.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Ebeling: Die deutschen Bischöfe bis zum Ende des sechzehnten Jahrhunderts. Bd.2, Leipzig, 1858 S.260

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]