Куно фон Минден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Куно фон Минден или Конрад фон Дипхолц (на немски: Cuno/Kuno von Minden/Konrad von Diepholz; * пр. 1233; † 7 март 1266) от фамилията на господарите на Дипхолц е епископ на Минден (1261 – 1266).

Той е син на Куно III фон Дипхолц († 1233) и съпругата му Ютта († сл. 1233/1239). Брат е на Йохан I фон Дипхолц († сл. 1265) и племенник на Вилхелм I († 1242), епископ на Минден, и на Йохан († 1253), епископ на Минден, архиепископ на Бремен.[1] Той е роднина на Готшалк фон Дипхолц († 1119), епископ на Оснабрюк.[2]

Куно става 1261 г. епископ на Минден. През 1261 г. той дава на Вунсторф Минденски права на град.[3] Куно има конфликт с Албрехт I фон Брауншвайг заради Хамелн и манастира там.[4] В Минден той строи отново изгорялата църква Св. Мартин.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]