Куно фон Минден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куно фон Минден
епископ на Минден
Роден
Починал

Религия Католическа църква

Куно фон Минден или Конрад фон Дипхолц (на немски: Cuno/Kuno von Minden/Konrad von Diepholz; * пр. 1233; † 7 март 1266) от фамилията на господарите на Дипхолц, е епископ на Минден (1261 – 1266).

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Куно III фон Дипхолц († 1233) и съпругата му Ютта († сл. 1233/1239). Брат е на Йохан I фон Дипхолц († сл. 1265) и племенник на Вилхелм I († 1242), епископ на Минден, и на Йохан († 1253), епископ на Минден, архиепископ на Бремен.[1] Роднина е на Готшалк фон Дипхолц († 1119), епископ на Оснабрюк.[2]

Куно става през 1261 г. епископ на Минден. През 1261 г. той дава на Вунсторф Минденски права на град.[3]Куно има конфликт с Албрехт I фон Брауншвайг заради Хамелн и манастира там.[4] В Минден той строи отново изгорялата църква „Св. Мартин“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]