Винсънт Колапиетро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Винсънт Колапиетро
американски семиотик
Роден
1950 г. (69 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Образование Колеж Сейнт Ансълм в Ню Хемпшир,
Marquette University
Работил в Пенсилвански държавен университет

Винсънт Колапиетро (на английски: Vincent Colapietro) e професор изследовател в департамента по философия в Пенсилванския държавен университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Колапиетро получава бакалавърска степен в колежа „Сейнт Ансълм“ в Гофстоун, Ню Хемпшир, а магистърска и докторска – в Marquette University в Милуоки.[1]

Фокусът на изследователския му интерес е творчеството на класиците на американския прагматизъм (по-специално – на Пърс, Джеймс и Дюи), но негови статии са посветени на разнообразни теми от областта на литературата, филмовия анализ, джаза, психоанализата, политическата философия и експерименталната психология.[1]

Член е на редколегията на сп. Journal of Speculative Philosophy.[2]

Президент на Семиотичното общество на Америка (2003)[3], Американското метафизично общество (2003)[4] и на Обществото „Чарлс С. Пърс“ (2005)[5].

Винсънт Колапиетро в България[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Колапиетро участва в работата на Втората пролетна школа по семиотика на Нов български университет с тема „Семиотика или философия на езика?“ през май 2007 г.[6].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Peirce’s Approach to the Self: A Semiotic Perspective on Human Subjectivity (1989)
  • A Glossary of Semiotics (1993)
  • Reason, Experience, and God: John E. Smith in Dialogue (American Philosophy Series) (1996)
  • Fateful Shapes of Human Freedom: John William Miller and the Crises of Modernity (2003)
  • Working through Differences: Rereading Pragmatism and Psychoanalysis
  • Experience, Interpretation, and Community: Themes in John E. Smiths Reconstruction of Philosophy (2012)

На български

  • Речник по семиотика. Превод от английски Иван Белинчев – Ортегата. София: Хейзъл, 2000, 298 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]